Вариант 13
- Автор: Морган Ричард
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-585-837-6
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Вариант 13». Краткое содержание книги:
Карл махна нетърпеливо.
— Няма значение в какво вярвам аз. Станал съм какъвто съм станал, а пътят и методите са въпроси от академично естество. Нека учените ги обсъждат колкото си искат, нека си пишат дисертациите и статиите, нека си изкарват прехраната на наш гръб. В крайна сметка всичко това изобщо не ме засяга.
— Да, но може да засегне други като вас в бъдеще.
Сега Карл откри, че е в състояние да се усмихне — трудна усмивка, утайка от отдавна забравено веселие.
— Няма да има други като мен в бъдеще. Не и на тази планета. Още едно поколение и от нас няма да е останала следа.
— Затова ли нямате вяра? Защото се чувствате изоставен?
Усмивката прерасна в нещо като смях.
— Терминът, който се използва за това в психоанализата, доктор Ертекин, е прехвърляне. Самият вие се чувствате изоставен и прехвърляте към мен неосъзнатите си емоции. Аз винаги съм знаел, че ще бъда сам, затова и самотата не ме разстройва.
Марисол се размърда в главата му и го обвини в лъжа. Елена Агиере материализира за миг призрачния си силует и му зашушна в ухото. Карл овладя полазилите го тръпки и побърза да продължи лекцията си:
— А вие пропускате и друг важен момент във връзка с липсата ми на религиозни убеждения. За да си вярващ, не е необходимо само да вярваш, а и да искаш нещо голямо и патриархално да ти свърши работата вместо теб. Трябва да си податлив на обожествяване. А тринайските не се прекланят пред никого и пред нищо. Дори да приемем, че успеете някак да убедите една тринайска, напук на всички доказателства за противното, че наистина има бог, за нея бог ще е само заплаха, подлежаща на елиминиране. А ако съществуването на бог беше реално доказуемо, очевидно? — Той се вгледа напрегнато в очите на Мурад Ертекин. — Момчетата като мен просто щяха да хукнат да го търсят, за да му видят сметката.
Ертекин потръпна, отклони поглед и измърмори:
— Добре ви е избрала.
— Севги ли?
— Да. — Все така гледаше настрани, после бръкна, в джоба на сакото си. — Това ще ви трябва — каза и даде на Карл малко пакетче в хлъзгава антисептична обвивка, бяла с оранжеви предупредителни лепенки. Имаше надпис на непознат език, някой от германските изглежда, с много гласни. Карл го претегли в дланта си.
— Приберете го, моля ви — каза му Ертекин. Паркът започваше да се пълни със студенти и болничен персонал, излезли да се порадват на слънцето през обедната почивка.
— Не причинява болка, нали?
— Не. Произведено е от една холандска компания, която се е специализирала в подобни продукти. Инжектира се венозно и действа бързо. Минута-две.
Карл прибра пакетчето.
— Щом сте го донесли — попита тихо, — за какво съм ви аз?
— Защото аз не мога да го направя — простичко му отговори Ертекин.
— Защото сте мюсюлманин ли?
— Защото съм лекар. — Сведе отново поглед към ръцете си, които висяха унило от коленете му. — А дори и да не бях давал клетва, едва ли бих събрал смелостта да отнема живота на собственото си дете.
— Тя така иска. За това помоли.
— Да. — В очите на Ертекин се събираха сълзи. — И сега, когато е най-важно, аз не мога да й дам онова, което иска от мен.
После изведнъж хвана ръката на Карл. Стисна я здраво; дланта му беше суха като пергамент. Тигровите очи прогориха очите на Карл, възрастният мъж примигна да разкара сълзите и те потекоха по обрулената му кожа.
— Тя е избрала вас. И дълбоко в двуличната си, пълна със съмнения душа аз се радвам, че сте тук. Севги за пореден път се готви да премине граници, които друг е начертал. И този път аз няма да я разочаровам, както направих преди четири години.
Той изтри ядно сълзите си.
— Този път ще застана зад дъщеря си — каза той. — Но ти трябва да ми помогнеш, Карл, за да не я разочаровам отново.
Комплексът „Хааг“ разкъсва системите на Севги като вакуум в космически кораб, получил внезапна пробойна. Клетките се пукат, изтичат жизненоважни флуиди. Отломките се носят наоколо, имунната й система залита, напъва се отчаяно, присламчва се към антивирусните препарати, влени отвън, и въпреки това се проваля. Дробовете й започват да се пълнят с течност. Бъбречните й функции се забавят и трябва да бъдат стимулирани изкуствено, та бъбреците й да не се пръснат. Системи, които вливат, системи, които изливат. Натрупването на отпадъчни вещества в организма започва да й причинява болка.