Реална заплаха

— Печелиш — изпъшка Роби. — Вече няма да ти сменям пелените.

— Хей, ние изминахме едва две мили.

— Един самолетоносач е дълъг само триста метра!

— Да, и предполагам, че стоманената палуба се отразява зле и на коленете. Хайде, върнете се и пригответе закуската, сър. Аз имам още две мили.

— Слушам, сър. — „Къде ли са ми прътите за кендо? — помисли си Роби. — Все още мога да му нашаря задника на кендо!“

Изминаха пет минути, докато Роби намери пътя до ергенската квартира на брат си. Мина покрай няколко офицери, които се връщаха или отиваха да тичат, и за първи път в живота си Роби се почувства остарял. Не беше честно. Той е един от най-младите полковници във военноморския флот и все още адски добър летец. А знаеше и как да приготвя закуска. Всичко се намираше на масата, когато Тими се върна.

— Не се притеснявай, Роб. Аз с това си изкарвам прехраната. Не мога да карам самолети.

— Млъквай и си пий сока.

— Къде, по дяволите, каза, че си сега?

— На „Рейнджър“ — това е самолетоносач, момче. Наблюдавам операциите край брега на Панама. Днес следобед шефът ми пристига в Монтерей и аз трябва да се срещна там с него.

— Там, където избухват бомбите — каза Тими, като мажеше масло на филията си.

— Имаше ли нова бомба снощи? — попита Роби. Е, в това имаше смисъл.

— Изглежда, сме очистили още един пласьор на наркотици. Приятно е да се види, че най-после ЦРУ или някой друг е добил малко смелост. С радост бих научил как вкарват бомбите.

— Какво искаш да кажеш? — попита Роби. Нещо не беше наред.

— Роб, аз зная какво става. Там долу има от нашите хора.

— Тим, объркваш ме.

Младши лейтенант Тимоти Джексън от пехотата се наведе през масата по характерния за младите офицери заговорнически начин.

— Виж какво, зная, че това е тайна, но, по дяволите, колко умен трябва да е човек? Един от моите хора сега е там. Досети се, човече. Един от най-добрите ми хора изчезва, не се явява където трябва — където армията смята, че трябва да бъде, за бога. Говори испански. Също такива са и другите, които изчезнаха по особен начин. Муньос от разузнавателния батальон, Леон и още двама, за които чух. Всички говорят испански, нали? След това изведнъж се започна сериозно трепане долу в страната на бананите. Хей, колко умен трябва да е човек?

— Разговарял ли си с някого за това?

— Защо да казвам на някого? Малко се тревожа за Чавес — той е един от моите хора и се притеснявам за него, но е адски добър войник. Що се отнася до мен, той може да трепе колкото си иска наркобарони. Аз само искам да зная как са вкарали бомбите. Един ден това може да ми влезе в работа. Мисля да се заема със специални операции.

„Военноморският флот хвърли бомбите, Тими“ — мислено извика Роби.

— Много ли се говори за това?

— За първата бомбардировка всеки мислеше, че е доста добра, но да се говори, че наши хора са взели участие? Не. Може би някои мислят като мен, но за такива неща не се дрънка. Секретност, нали?