Прах от мечти
- Автор: Ериксън Стивън
- Серия: Малазанска книга на мъртвите #9
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-153-5
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Прах от мечти». Краткое содержание книги:
Рава присви очи.
— Полека, конквестор. Уверявам ви, имах сериозно основание да ви повикам. Държа да чуя последните данни, защото, както виждате, носачите ми не могат да поддържат скоростта на авангарда ви. А и след като сте спрели цялата армия, искам да знам защо.
Авалт примига невярващо.
— Не ме ли чухте, Рава? Половината ми легиони едва могат да вървят — ботушите им се разкапват на краката. Ремъците на гръдната им броня са се врязали в раменете им — оръжейниците не са си направили труда да омекотят кожата. Походните одеяла загниват и от най-леката влага. Половината храна се е развалила и ни е свършила солта. И ако това не стига, трябва да добавя, че сме на поне пет левги зад перишите, а колкото до войската, която бяхме оставили тук да ги посрещне, останал е само един вестоносец — за да ни съобщи, че Изгорените сълзи на хундрилите преди три дни са били само на седем левги от столицата. Е, колко още наивни предположения, които направихме преди няколко седмици, ще се объркат фатално? — Посочи паланкина и изръмжа: — Качвайте си се вътре, канцлер, и ме оставете да си върша работата…
— Работа, в която май се проваляте — сопна се Рава.
— Оставката ли ми искате? Имате я. Моля, заемете се сам, канцлер. Ще се върна в планините и ще заложа на разбойниците — те поне не претендират, че светът е точно такъв, както те го искат.
— Успокойте се, конквестор. Разбираемо е, че сте изнервен. Никакво желание нямам да поемам бремето на вашите отговорности. Не съм военен в края на краищата. Тъй че не приемам оставката ви. Възстановете тази армия, Авалт, отделете за това толкова време, колкото трябва. Щом армията, която оставихме тук, е заминала, явно го е направила, за да се противопостави на заплахата на хундрилите. Може да се предположи, че срещу нея вече са взети мерки, а така или иначе не сме в състояние да повлияем на изхода, нали?
— Според мен вече достатъчно влияхме, не мислите ли, канцлер?
— Върнете се към задълженията си, конквестор. Можем да поговорим отново, след като се приберем и настаним удобно в двореца. — „Където ще мога да коригирам погрешните ти представи кой на кого служи.“
Авалт го изгледа достатъчно продължително, за да изрази ясно неуважението си, след което се обърна и си тръгна.
Рава го погледа как крачи през тълпата, след това махна на слугата си — останал неразумно на по-малко от шест крачки разстояние, докато течеше разговорът на канцлера с Авалт.
— Намери ни място за бивак. Вдигни шатрата — по-малката. Тази нощ ще поддържам минималния брой обслужващи, не повече от двайсет. И ми намери няколко нови жени от обоза — и да не са д’рас, омръзна ми тяхната немарливост. Хайде, бързо — и ми донеси вино!
Слугата закима и заситни бързо. Рава се огледа, видя един от убийците си, смигна му към слугата и убиецът кимна.
„Видя ли какво направи, конквестор? Уби горкия старец. Ще ти пратя главата му осолена, за да се разберем ясно един друг.“
Щит-наковалня Танакалаян влезе в шатрата и смъкна металните ръкавици.
— Току-що огледах лично, Смъртен меч. Капнали са. Едва ли утре изобщо ще могат да тръгнат в поход, още по-малко да се бият следващата седмица или две.
Кругава — седеше на походното легло и смазваше меча си — не вдигна очи.
— Оказа се по-лесно, отколкото очаквах. На скрина има вода, пийни.
Танакалаян се приближи до зацапания със сол сандък.
— Имам още новини. Пленихме съгледвач на Болкандо, докато се връщаше от останките от армията, която ни чакаше. Изглежда, Боен водач Гал е направил точно каквото предположихме. В момента вероятно е пред столицата на кралството.
Кругава изсумтя.
— Оставаме ли тогава да изчакаме канцлера и да го уведомим за променената ситуация, или поддържаме скоростта? Колкото и да му се иска на Бойния водач на хундрилите да обсади столицата, има на разположение само конници. Може да се допусне, че няма да направи нищо, докато не пристигнем. А това са поне още три дни.
Танакалаян изпи голяма глинена чаша вода и се отпусна на очукания капак на сандъка.
— Очаквате ли бой, Смъртен меч?
Тя отвърна с гримаса:
— Независимо от малката вероятност нещата да се влошат до такава степен, трябва да предвидим всяка възможност. Все пак… — Изправи се и сякаш изпълни тясната шатра. — Все пак ще добавим половин нощ марш. Има моменти, когато постигането на неочакваното върши добра работа. Бих предпочела да принудим краля да се предаде. Самата мисъл да загубим един-единствен брат или сестра в този безсмислен конфликт ме дразни. Но ще покажем на крал Таркуф малко войнственост, както съм сигурна, че Бойният водач вече е направил.