Крондор (Измяната. Убийците. Сълзата на боговете) [bg]

Джеймс застена от болка, но не пускаше гривата. Слязоха по стръмния склон на оврага, огрян от лъчите на изгряващото слънце.

— Къде е Арута? — попита на пресекулки Джеймс.

— Пред източната врата! — отвърна Уилям. — Едуин успял да го пресрещне и принцът наредил да продължат напред в ускорен марш. Двамата с Трегар ги открихме тъкмо когато бяха разбили конния отряд на убийците и ги поведохме насам.

— Само се моля да не е наредил да щурмуват източната врата — промърмори Джеймс.

Спуснаха се в подножието на платото, препуснаха на изток и след една от най-мъчителните езди в живота на Джеймс най-сетне стигнаха позициите на Арута.

Принцът и офицерите му се бяха покатерили на една канара, откъдето наблюдаваха и ръководеха разполагането на войниците пред източната врата. Арута пръв вдигна глава и забеляза приближаващия се Уилям. До принца стоеше капитан Трегар и разглеждаше разпънатата на походната маса карта.

— Прибираш се, а? — посрещна го усмихнато Арута.

Джеймс се свлече от коня и изпъшка:

— Не. Бих предпочел да остана още малко.

Арута нареди да донесат наметало и да загърнат младия скуайър.

— Какво става долу? — попита Арута. — На пет мили оттук пресрещнахме конен отряд на тези негодници и направо го разпиляхме. Останките се втурнаха насам, а ние ги последвахме. Успяха да се приберат вътре, но изскочиха обратно, сякаш бяха щастливи, че ни виждат. Дори ни накараха да отстъпим за кратко.

— Демон — отвърна лаконично Джеймс. — Тези глупаци призоваха истински демон.

Арута кимна.

— Слушай заповед — обърна се той към един от вестоносците. — Лейтенант Гордън да остане на сегашната позиция. — После се обърна към Джеймс. — Е, скуайър, какво още ще ми кажете?

Джеймс преглътна мъчително и кимна на Уилям да му подаде меха.

— Не много, ваше височество. Нямам опит с тези неща, но подозирам, че чудовището няма да излезе на повърхността, преди да падне нощта. Но покаже ли се, не виждам как бихте могли да го усмирите.

Арута погледна замислено към широко разтворените порти на конюшнята.

— В такъв случай най-добре да влезем и да го довършим в бърлогата му.

— Почакайте малко — спря го Джеймс.

— Да, скуайър?

— Простете, че се намесвам, ваше височество, но аз видях това чудовище с очите си. Мисля, че ни е необходим някакъв план.

Арута се засмя мрачно.

— Значи предлагаш план? Това е рядко за теб, скуайър.

— Бях доста близо до него, ваше височество, и ще ви кажа, че притежава исполинска сила и е в състояние да изскубне ръката на човек само с едно леко дръпване. Трябва ни жрец, който да го прогони обратно в царството му, или магьосник, за да го унищожи.

— Не разполагаме нито с жрец, нито с магьосник — отвърна Арута. — Освен това, доколкото си спомням от книгите, които съм чел на тази тема, всеки демон може да бъде убит, стига да не е превъплъщение на някаква по-голяма сила. Има и други способи, освен дневната светлина и стоманата. — Принцът се обърна към Уилям. — Лейтенант, искам двамата с капитана да се върнете при другия вход. Вземете отряд стрелци с лък и още преди залез-слънце подгонете това същество към тази врата.