Сан Феличе
- Автор: Дюма Александр
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сан Феличе». Краткое содержание книги:
Иллюстрации Е. Ганешиной
Над главата на съдията имаше голямо разпятие от дъбово дърво, излязло сякаш изпод суровия резец на Микеланджело, дотолкова строгото лице на разпнатия ви оставяше в недоумение дали той е поставен там, за да подкрепя невинния, или да плаши виновния.
Висяща лампа от тавана осветяваше тази страшна агония, която не напомняше Исус, издъхващ с прошка на уста, а по-скоро злия разбойник, умиращ с проклятие.
Финансовият прокурор разглеждаше досега всичко, без да продума, и като не чу от устат му похвалата, която смяташе, че заслужава, дон Роберто зачака неспокойно какъв да е знак на задоволство; но това закъсняло задоволство беше особено ласкателно. Вани похвали подчертано цялата обстановка и обеща на достойния комендант, че кралицата ще бъде уведомена за усърдната му служба. Насърчен от похвалата на така осведомен човек, дон Роберто изказа плахо пожелание кралицата да посети някои ден крепостта Сан Елме и да види лично великолепната зала за мъчения, много по-интересна според него от музея Каподимонте; но въпреки влиянието си пред нейно величество Вани не се осмели да обещае подобно височайше благоволение на достойния управител, като въздъхна със съжаление, принуден да се задоволи с уверението, че на нейно величество ще бъдат точно описани и трудът, който си бе дал, и постигнатият успех.
— А сега, драги коменданте — каза Вани, — качете се и ми изпратете затворника без окови, но с добра охрана. Надявам се, че видът на тази стая ще му внуши естествено по-разумни мисли от тия, из които блуждаеше досега. От само себе си се разбира — добави непринудено Вани, — че ако ви се иска да гледате мъчения, можете лично да придружите затворника. Ще бъде интересно може би за интелигентен човек като вас да научи начина, по който ще ръководя тези действия.
Дон Роберто изказа с топли изрази на финансовия прокурор признателността си за даденото позволение и заяви, че ще бъде щастлив да се възползва от него. Поклони се на прокурора до земята и излезе, за да изпълни току-що получената заповед.
LXI
ОДИСЕЙ И ЦИРЦЕЯ
Когато видяхме, че кралят бе току-що излязъл от трапезарията след съобщението на лакея, за да отиде в покоите си при кардинала, и — сякаш той беше единствената задръжка за гостите, обзети от различни вълнения — всички побързаха да се приберат в своите стаи. Капитан Ди Чезаре придружи старите принцеси, отчаяни от обстоятелството, че след като бяха принудени да избягат от Париж и Рим поради революцията, ще бъдат принудени навярно да избягат и от Неапол, преследвани пак от същия неприятел.
Кралицата предупреди сър Уилям, че след известията, донесени от съпруга и, тя има особено голяма нужда от приятелка и ще задържи при себе си своята любима Ема Лаиона. Ектън по-вика секретаря си Ричард, за да му повери задачата да разбере защо или за кого кралят се бе прибрал в покоите си. Херцог Д’Асколи, възстановен на длъжността си шамбелан, бе последвал краля в неговия мундир със значките и кордоните, за да ю запит а дали ще има нужда от услугите му. Княз Ди Кастелчикала поръча да впрегнат каретата му, защото бързаше да се върне в Неапол, за да се погрижи за своята и на приятелите си безопасност, жестоко заплашена от победата на френските якобинци, която щеше да бъде последвана естествено от победа на неаполитанските якобинци. Сър Уилям се качи в апартамента си, за да напише доклад до своето правителство, а Нелсън, навел глава, изпълнен с мрачни мисли, се прибра в стаята си, която кралицата се бе погрижила с деликатно внимание да избере не много далеко от стаята на Ема, когато я задържаше при себе си, ако в такива случаи двете приятелки не спяха в една стая и в едно легло.
И Нелсън, като сър Уилям Хамилтън, имаше да пише, но писмо, а не доклад. Той не беше главнокомандващ в Средиземноморието, намираше се под заповедите на адмирал лорд граф Дьо Сен Венсан, подчинение, което не чувстваше особено неприятно, тъй като адмиралът го третираше повече като приятел, отколкото като подчинен, а последната победа на Нелсън го бе издигнала на едно равнище с най-славните имена от английския флот.
Тази близост между Нилския герой и главнокомандващия се установява от кореспонденцията между Нелсън и граф дьо Сен Венсан, която се намира в петия том на „Писма и доклади“ от Нелсън, издадени в Лондон; тези наши читатели, които обичат да се справят с оригиналните документи, ще могат да прочетат писмата на абукирския победител от 22 септември, когато започва настоящата повест, до 9 декември, дата, до която стигнахме. Там ще намерят най-подробно описани непреодолимия напредък на безумното увлечение, вдъхнато от лейди Хамилтън, станало причина адмиралът да забрави своите задължения на адмирал и човек, дори още по-ценното задължение към собствената си чест. Тези писма, рисуващи смущението на ума и вълненията на сърцето, биха били оправдани пред потомството, ако потомците, осъдили преди две хиляди години любовника на Клеопатра, можеха да променят присъдите си.