Магическият кръг

Може да се каже, че завършихме пълен кръг… но дните на моите танци щяха да почакат. Още по обратния път Оливие се обади от обществен телефон някъде и уреди федералните да изпратят свои хора от Бойзи, които да ни пресрещнат и да поемат Шушулката и Волфганг. Обвиненията, които имаше срещу тях: измяна, международен шпионаж, съдружие с международно известни трафиканти на оръжие и ядрени продукти, опит за убийство на няколко души край река, както и убийството на високопоставения правителствен чиновник Терон Вейн — ми се струваха твърде незначителни в сравнение с това, което Волфганг направи — опита се да убие собствения си брат, Сам.

Вече в града, Оливие написа набързо на бележник, който извади от джоба на лендроувъра, какво е необходимо за прехвърлянето на двамата задържани. Шушулката, поради високата си длъжност в ядрен център, бе прехвърлен от служители на Федералното бюро за разследване първо в техен специален брониран автомобил, за да го отведат във федерален затвор, а след това щеше да започне съдебен процес.

Волфганг, добре завързан и следователно безопасен, седеше на задната седалка, най-неочаквано поиска да говори с мен насаме. Ето защо останалите излязоха от колата, но не се отдалечиха много. Извърнах се към него, без да ставам от мястото си отпред. Лицето му бе нарязано от ноктите на котарака ми, а в очите му се четеше естествена болка. Очевидно обаче не ставаше дума само за физическа болка. В резултат на всичко преживяно тези тъмнотюркоазени очи, от чийто поглед доскоро коленете ми омекваха, сега предизвикаха единствено усещане за отчужденост и страх.

— Можеш ли да си представиш каква болка изпитвам само като те гледам? — попита той. — Смятах, че вярваше, че те обичам. А сега си давам сметка, че през цялото време си ме лъгала.

Аз съм го лъгала! Това, най-меко казано, бе да кажеш на бялото черно. Господи! Където и да пипнех, излизаше лъжа. Толкова често задавах директни въпроси, а чувах единствено поредна неистина, която преглъщах като предходната, за да се озова отново в прегръдките му. Отново и отново. Но тъй като в момента той бе в зависима позиция, предпочетох да се въздържа от коментар.