На север
- Автор: Демилль Нельсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «На север». Краткое содержание книги:
— Ще вземем стая — каза Сюзан накрая.
— Запази я за четири дни, за да си помислят, че имаме намерение да поостанем.
— Паспортите ни ще останат в тях, докато напуснем, така че когато утре си ги поискаме, ще видят, че си заминаваме. Това е полицейска страна.
— Добре. Но въпреки това запази стаята за четири дни. Те ще пратят информацията в Ханой. Влез сама. Няма нужда да виждат и мен.
— Има. Нали ти казах, че сме в полицейска страна.
Влязохме в малкото фоайе. На рецепцията седеше жена на средна възраст и четеше вестник.
Сюзан поиска стая на френски и жената, изглежда, се изненада, че пристигаме толкова късно. Двете със Сюзан поговориха на лош френски, малко английски и няколко думи на виетнамски. Трябваше да дадем паспортите и визите си, които виетнамката настоя да задържи.
За десет американски долара на нощ получихме ключа за стая 7. Щастливото ми число.
Излязохме от рецепцията и аз избутах мотора до нашата стая в левия край на мотела. Сюзан отвори вратата.
— Жената каза да вкараме мотора в стаята, иначе никога вече нямало да го видим.
Вкарах беемвето в тясната стаичка и го оставих до двойното легло.
Имаше малка баня и само едно нощно шкафче, една лампа и закачалка, висяща на вериги от тавана — приличаше на трапец за сексуално авантюристични двойки.
Извадихме раниците си и ги оставихме на леглото, после Сюзан влезе в банята, включи бойлера и си изми ръцете и лицето със студена вода.
— Жената каза, че ще ни донесе нещо за ядене — рече тя. — Веднага се връщам.
И излезе.
Седнах на леглото, събух си маратонките и смъкнах мокрите си чорапи. Съблякох коженото яке и си свалих ръкавиците, после пъхнах колта под възглавницата. Огледах стаята. Някъде дълбоко в себе си съзнавах, че това място е отвратително, обаче в момента ми приличаше на „Риц-Карлтън“ във Вашингтон.
Сюзан се върна с бамбуков поднос, върху който имаше бамбукови съдове с кюфтета, и го остави на леглото. Имаше също студен ориз, клечки за хранене и бутилка вода.
Приклекнахме до леглото и започнахме да ядем с пръсти. Унищожихме всичко за трийсетина секунди. Водата изчезна още по-бързо.
— Май си бил по-гладен, отколкото си мислеше — отбеляза Сюзан. И прибави: — Месото беше от морско свинче. Без майтап.
— Не ми пука, даже да е било кучешко.
Сюзан се усмихна, сложи подноса на пода, изправи се и свали мокрите си кални дрехи.
— Жената на рецепцията много се изненада, че идваме от планината вечер с мотор.
— Аз също.
— Каза, че никога не била посрещала толкова късни гости и тъкмо се канела да си тръгва. Може да сме събудили известно подозрение.
— Явно каквото и да направим, все събуждаме подозрение.
— Мисля, че няма да има проблеми. Тя каза, че в града имало западни туристи, макар че повечето идвали по-късно през сезона.
— Тук да не би да има туристически сезон?
Сюзан вдигна ръце към закопчалката на сутиена си, после ме погледна така, сякаш питаше: „Може ли да се съблека пред теб? Или вече не сме любовници?“
Изправих се и си разкопчах ризата. Тя си свали сутиена и го хвърли върху мотора, после си събу бикините и попита:
— Искаш ли да убием малко време, докато се топли водата?
Е, колкото и да бях бесен, Хуйчо Дръвски изобщо не беше ядосан. Всъщност беше доволен и с него щяхме да влезем в спор. Обаче главният ми мозък бе полумъртъв от изнемога, а мозъкът на малкия Хуйчо беше спал през цялото пътуване и не можех да устоя на упоритото му настояване. Докато Хуйчо растеше, си съблякох ризата, панталона и боксерките.
Стояхме на светлината на лампата — с мръсни лица, освен местата, покрити от очилата и шаловете, с тела, целите в пот и още кой знае какво след два дни без душ.
Сюзан отметна завивките — имаха червеникав оттенък от водата, съдържаща прекалено много железен оксид.
После легна по гръб и ми даде знак да отида при нея. Подчиних се. Хуйчо ми сочеше пътя.
Качих се отгоре й и веднага й го вкарах. Искам да кажа, дори не можех да вървя и да контролирам движенията на крайниците си, чувствах гръбнака си така, сякаш съм скочил с парашут, натоварен с трийсет и пет кила снаряжение, и съм паднал в бетонна яма, обаче ми се чукаше. Поразително.
Е, Хуйчо си беше вкъщи, само че нещо не можех да докарам старото навътре и навън. Сюзан усети и започна да движи хълбоците си нагоре-надолу.
Мисля, че едновременно стигнахме до оргазъм или до мускулни спазми, последвани от кратък период на безсъзнание. Когато дойдох на себе си, все още бях отгоре й. Станах от леглото и я събудих.