Петата купа
- Автор: Симмонс Дэн
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 978-954-28-1964-6
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Петата купа». Краткое содержание книги:
Великият детектив е по-пълнокръвен от когато и да било — но може би неумолимите му дедуктивни умения са му изиграли най-голямата шега. Той се съмнява в собствената си реалност и трескаво търси доказателства, че не е нечий литературен герой. По-важно обаче е да изпълни старо обещание и да открие дали зад самоубийството на Клоувър Адамс не се крие всъщност зловещо престъпление, а и нещо повече — мащабен анархистки заговор срещу ключови политически лидери в Европа и САЩ. Едничкото доказателство, с което Шерлок Холмс и Хенри Джеймс разполагат, е картичка, върху която са гравирани пет купи и е напечатано посланието „Тя беше убита“.
Джеймс беше силно впечатлен от перистила и дългата му редица от колони в коринтски стил и огромната триумфална арка, през която пристигащите по вода пътници щяха да влязат в Панаира и да видят великолепната гледка.
— Перистилът свързва малката сграда на казиното в края на големия пристан „Казино“ ей там, на южния край, с Мюзикхола на северния край — каза полковник Райс. — Четирийсет и седем гигантски колони… по една за всеки щат и територия. Там горе има и променада, но до нея се стига само по стълбището в южния край.
— Моля ви, позволете ни да се насладим на гледката — каза Холмс.
Над Колумбовата Арка в центъра на променадата на перистила — която наистина предлагаше изумителна гледка както към Белия град, така и към езерото Мичиган — те се озоваха точно срещу Административното здание, където президентът щеше да изнесе речта си.
— Според вас какво е разстоянието дотам, полковник? — попита Холмс.
Райс присви очи.
— Петстотин и трийсет ярда. Не повече от петстотин и петдесет.
— Със сигурност е твърде голямо за някой, въоръжен с обикновена пушка, да се прицели и да улучи някого.
Райс, Дръмънд и Холмс се спогледаха.
Райс заговори пръв.
— Най-добрите съвременни военни пушки могат да ви гарантират улучване на мишената от хиляда ярда — рече тихо той, изваждайки пурата от устата си, сякаш за да изрази уважението си към това постижение. После се обърна към Холмс. — Знаете ли какво оръжие възнамерява да използва Лукан Адлер?
— Да — отвърна Холмс, — мислим, че знаем. От миналата есен той е убил четирима могъщи политици в Европа, като всеки път е използвал пушка „Маузер“, модел 1893, най-вероятно с телескопичен оптичен мерник. Не оставя след себе си гилзи, но всеки от мъртъвците е убит със седеммилиметрови патрони без издаден фланец. Маузер ’93 — който беше пуснат на пазара миналата есен с големи продажби в Испания и за испанските войници в Куба — е с плъзгащ се затвор и пълнител от пет патрона.
Полковник Райс като че ли се намръщи.
— Не съм запознат с маузерите — поне не с този. Знаете ли каква е началната скорост на куршума?
— Две хиляди и триста фута в секунда — отвърна Холмс.
— А действителният оперативен обхват?
— Малко над две хиляди ярда. Мисля, че точното число е две хиляди сто и шейсет.
Тези данни не говореха нищо на Джеймс, но очевидно направиха силно впечатление на полковник Райс. За пръв път набитият джентълмен не само извади подгизналата пура от устата си, но и свали износената си шапка и потърка оплешивяващата си глава.
— Мили боже — прошепна той. — Само ако имахме такива пушки при Гетисбърг.
Холмс кимна.
— Бихте могли да стреляте по избрани мишени почти веднага, след като конфедератите се покажат иззад дърветата в обсег от една миля на онзи широк смъртоносен терен. С пет куршума без презареждане.
Райс въздъхна дълбоко.
— Е, вече няма значение. Вашият Лукан Адлер ще иска да се приближи колкото се може повече.
— И защо? — попита Джеймс. — Особено щом може да простреля мишената си от разстояние малко повече от миля?
Райс се усмихна.
— Човекът ней хартиена мишена — каза той и Джеймс почувства, че този мъж, който бе завършил войната като бригаден генерал, нарочно бе използвал граматичната неправилност в изречението. — Ако върви със средна скорост две мили в час, човек би изминал около два фута за времето, необходимо за куршума да го достигне. — Той посочи към Административното здание, което се намираше западно от тях край дългата Лагуна. — Това би означавало, че ще го пропусне. Разбира се, президентът Кливланд ще стои неподвижен с лице насам, но стрелецът ще трябва да го гледа през мерника на пушката, вдигнат с осемнайсет инча.
— Не разбирам — каза Джеймс.
Агент Дръмънд вдигна ръце и огради с пръстите си в рамка мястото пред далечното Административно здание, където щеше да стои мишената.
— Това означава, господин Джеймс — рече тихо той, — че за да стреля достатъчно точно и да улучи президента в гърдите — които, признаваме, са доста широка мишена — Лукан Адлер трябва да използва телескопичния си мерник, за да се прицели с осемнайсет инча по-високо — да речем, в челото на президента.
— Мисля, че изстрел в главата е за предпочитане — каза Джеймс, изненадан от собствените си думи.
— Главите ни се движат много повече, отколкото си мислим — рече полковник Райс, — особено когато изнасяме реч. Средата на тялото е по-сигурна мишена.