Лейди Полунощ [bg]

Всички се разбързаха: Ливи се настани на задната седалка на тойотата с Октавиан в скута си; Даяна заведе Кристина и Диего в пикапа, който беше скрила сред храстите. Кийрън предложи Уиндспиър на Марк, но той отказа.

- Искам да се прибера заедно с братята и сестрите ми -каза той простичко.

Джулиън се обърна към Кийрън. Очите на елфа бяха безизразни, непроницаеми. На Джулиън му се искаше да види онова, което брат му беше обичал: един Кийрън, който се бе държал топло с Марк или пък мило. Щеше му се да може да благодари на Кийрън, задето не бе оставил Марк съвсем сам в Дивия лов.

Щеше му се в сърцето му да нямаше толкова омраза.

- Не е нужно да се връщаш с нас - каза той. - Повече не се нуждаем от помощта ти.

- Няма да си тръгна, докато не се уверя, че Марк е в безопасност.

Джулиън сви рамене.

- Както искаш. Когато се върнем, не влизай в Института, докато не ти кажем. Ще си навлечем неприятности само заради това, че сме се били заедно.

Устата на Кийрън загрубя.

- Без мен тази нощ щяхте да бъдете победени.

- Вероятно - отвърна Джулиън. - Ще си спомня да ти бъда благодарен всеки път щом видя белезите по гърба на Ема.

Кийрън потръпна, а Джулиън се обърна и се отправи към колата. Даяна се изпречи пред него и вдигна ръка. Беше увита в плътен шал, а лицето й бе опръскано с кръв, като светли лунички.

- Много е възможно Клейвът да ви очаква - започна тя направо. - Ако искаш, ще поема вината за всичко и ще се оставя на тяхната милост.

Джулиън я изгледа продължително. Толкова отдавна живееше според железни правила. Защитавай Тави, защитавай Ливи и Тай, защитавай Дру. Защитавай Ема. Наскоро бе добавил още нещо - щеше да защитава Марк, защото той се бе завърнал, и Кристина, защото Ема я обичаше.

Беше обич, която малко други хора можеха да разберат. Абсолютна и всепоглъщаща, и понякога жестока. Той би унищожил цял град, ако смяташе, че този град представлява заплаха за семейството му.

Когато си на дванайсет години и си единственото, което дели семейството ти от пълно унищожение, не се научаваш на умереност.

Замисли се, с цялата безпристрастност, на която беше способен, какво би станало, ако Даяна се опита да поеме вината, заигра се с тази мисъл... и я отхвърли.

- Не. И не го правя, за да съм добър. Не смятам, че ще се получи.

- Джулиън...

- Ти криеш нещо. Ангелът ми е свидетел, че все още криеш нещо, някаква причина, поради която не искаш да поемеш Института. Нещо, което не искаш да кажеш. Бива те в пазенето на тайни, но не и в лъжите. Те няма да ти повярват. Но ще повярват на мен.