Бунт [bg]

В това време в далечината, над гората, надвиснала над пътя за Роксбърг, в синьото небе полетяха една сред друга три стрели.

От другата страна на пътя, дълбоко в зелената сянка на дърветата, от дебелите клони на един планински бряст се чу остро изсвирване. Чул звука, Робърт се изправи и сънливостта му изчезна. Видя човека на дървото над него да маха с ръка и разбра, че е време. Даде знак и хората, разположили се на земята, допиха на един дъх чашите си с бира и прекратиха разговорите. Скочиха на крака и се отправиха към мястото, където бяха вързани конете им. Двама спряха да се изпикаят сред храстите, докато оръженосците отвързваха юздите на конете. Притихналите в спокойния следобед птици зацвърчаха в дърветата от внезапното раздвижване в лагера.

Робърт се запъти към Хънтър и наложи шлема си. Чу в далечината тревожното цвилене на коне откъм лагера на Комън.

— Тези селяндури не могат ли поне да си държат устата затворена? — възмути се Едуард. Метна се на седлото и измъкна меча си.

— Англичаните ще ни чуят от миля разстояние — изръмжа Александър.

Робърт сложи крак в стремето и се метна на коня редом с тях. До ушите му достигна слабото трополене на колелата на каруците. И друг път беше пътувал с обоз и знаеше какъв шум вдигат колите по твърдата земя.

— Няма да чуят заради шума от каруците — каза им той, придърпа с една ръка юздата на Хънтър и изтегли меча си с другата. — Ако е рекъл Бог, така няма да ни забележат почти докато нападнем. — Срита Хънтър в хълбоците и го подкара напред.