Двор от крила и разруха
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Двор от рози и бодли #3
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Двор от крила и разруха». Краткое содержание книги:
Притичваха ни се на помощ, а Тамлин бе смогнал да събере войската, която така лекомислено бях унищожила…
— Тамлин чака заповеди — обяви Ерис. — Юриан също.
— Ами баща ти? — попита Рис със суров, гърлен глас.
— Ние ще се погрижим за нещо — отвърна загадъчно Ерис и посочи към армията на баща си.
Братята му се бяха устремили към фронтовата линия, ответрявайки се на скокове през тълпата. Подминаха предните редици и се озоваха при вражеските фургони, разпръснати сред хибернската войска.
Фургони, пълни с гибелф, осъзнах, когато запращяха, обгърнати в сини пламъци, а после се превърнаха в пепел, без да изпуснат нито струйка дим. Братята му продължиха да се ответряват до всички скрити боеприпаси, оставяйки следа от огън.
Унищожаваха запасите на Хиберн от смъртоносния гибелф. Изпепеляваха ги. Сякаш някой — Юриан или Тамлин — им беше казал къде точно да ги търсят.
Рис примигна — единственият външен израз на недоумението му. След това надзърна към мен, към Амрен и кимна.
Върви. Сега.
Докато кралят гледаше връхлитащата армия, преценяваше опасността и обмисляше как да овладее хаоса, който Берон и синовете му сееха със стратегическите си атаки; докато се питаше какво, по дяволите, търсеше Юриан тук и доколко добре бе опознал слабостите им. Колко от тях щеше да използва насреща им…
Амрен махна на сестрите ми да я последват, макар че Илейн издаде тих вопъл, виждайки герба на Грейсън.
— Веднага. Бързи и тихи като сенки.
Заслизахме надолу — в касапницата. Бриаксис и Резбарят не спираха да сеят смърт в тесни кръгове зад вражеските линии. А Тъкачката… Къде беше Тъкачката…
Да. Ето че тя мудно си проправяше път, вещаещ безпощадна гибел. Както Рис й бе наредил преди няколко секунди.
— Насам — привиках ги, без да откъсвам поглед от ужасяващия проход, който Стрига дълбаеше.
Илейн се тресеше, впила очи в човешката армия на някогашния си годеник. Неста наблюдаваше илирианските легиони, прелитащи над главите ни в неразрушими формации.
— Предполагам, че ще следваме дирята от трупове — подшушна ми Амрен. — Тъкачката откъде знае как да намери Котела?
Рис явно ни слушаше, макар и да се отдалечавахме от него, и пръстите му докоснаха моите в безмълвно сбогом. Аз просто казах на Амрен:
— Очевидно има извънредно добро обоняние.
Тя изсумтя и двете обградихме сестрите ми. С помощта на магията за невидимост — и сенките на Азриел, който ни следеше неотлъчно — се надявахме да заобиколим бойното поле откъм южната страна. Но минехме ли зад вражеските линии…
Когато наближихме ръба на билото, надникнах назад. Само веднъж. Към Рис, който вече обясняваше на Азриел и Ерис плана, който трябваше да предадат на Тамлин, Берон и Юриан. Братята на Ерис се върнаха невредими във войската на баща си, разпалили множество огньове сред тази на Хиберн. Не достатъчно, за да ги спрем, но поне вече нямаше да се безпокоим за гибелфа. Засега.
Рис плъзна поглед към мен. И въпреки сражението около нас, въпреки яростната сеч… За миг двамата се почувствахме сами в цялото поле.
Вдигнах щитовете в съзнанието си, за да поговоря с него. За едно последно сбогом, само дума…
Но Неста вдиша треперливо. Залитна и повлече Амрен със себе си на земята, когато тя се помъчи да я задържи на крака.
Рис изникна до нас още преди аз самата да проумея какво се случва. Котелът.
Хиберн събуждаше Котела.
Амрен се измъкна изпод Неста и се завъртя към бойното поле.
— Щитове…
Ерис се ответря — вероятно за да предупреди баща си.
Неста се надигна на лакти; косата й се бе измъкнала от плитката, а устните й бледнееха, останали без капка кръв. Тя повърна в тревата.
Рис изстреля магията си, извисявайки я в дъга над цялата ни армия. Дъхът започваше да стърже влажно в гърлото му…
Неста вкопчи пръсти в тревата, вдигна глава и насочи поглед към хоризонта.
Сякаш виждаше точно откъде кралят щеше да отприщи магията на Котела.
Силата на Рис се изливаше на големи талази, готова да посрещне удара. Сифоните на Азриел, запъхтян като другаря ми, проблеснаха и кобалтовосиният му щит обгърна този на Рисанд.
В същата секунда Неста запищя. Не от болка. Заповтаря едно име. Отново и отново.
— КАСИАН.
Амрен опита да я хване, но Неста изрева:
— КАСИАН!
Изправи се трескаво, сякаш щеше да излети в небето.
Тялото й се наклони и тя пак се свлече на земята със сухо давене.
Някаква фигура от илирианския легион се изстреля към нас с мощен размах, озарена от червени Сифони…
Неста простена, гърчейки се на земята.