Вековен дъжд [bg]

Тридесет и четири

Навлизаха в атмосферата. Пътуването се оказа по-неравно, отколкото бе очаквала Оже — аеродинамичните качества на слашърския кораб бяха силно компрометирани. По сметки на Касандра, корабът им беше изгубил поне трийсет процента от масата си по време на преследването, след като му се бе наложило да изхвърля части от себе си, за да заблуждава приборите на преследвачите им, докато основната му секция бе изпълнявала отчаяни виражи на сто и осемдесет градуса.

— Калискан премина ли? — попита Оже.

— Все още следим кораба му. На около двайсет километра пред нас е, в момента забавя до свръхзвукова скорост. Изглежда се е насочил към северната част на Европа, и по-точно…

— Париж — довърши Оже. — Трябва да е Париж.

— Изглеждаш доста сигурна.

— Така си е.

— Каква беше тази работа с вечерята с Ги дьо Мопасан? Да не е някой ваш колега?

— Не съвсем — отвърна Оже. — Но ще се тревожим за това, когато пристигнем.

— Нещо против да вметна нещо? — обади се Флойд.

— Давай.

— Наистина съм виждал Калискан. Казах ти, че лицето му ми е познато — мисля, че вече си спомних откъде.

— Знам, че ще ти прозвучи злобно — отвърна Оже, като се опита да заглади думите си с усмивка, — но наистина не си квалифициран да имаш каквото и да било мнение за Калискан.

— Може и да не съм. Но зная, че съм виждал това лице. Някой, когото съм срещал; почти съм сигурен, че е човек, с когото съм имал вземане-даване.

— Не е възможно да си се срещал с него. През цялото време е бил в пространството на 31. Няма начин да се е прокраднал през портала, без всички да разберат.

Касандра се наведе напред в креслото си.

— Може би Флойд има право. Ако наистина е сигурен в предположението си.