Роза през зимата
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Роза през зимата». Краткое содержание книги:
— Ако мис Талбот се нуждае от тебе — предупреди го той, макар и да не смяташе това за много вероятно, — внимавай да не й навредиш с прекалената си услужливост.
Хагарт кимна зарадвано, но се спря, сякаш последната забележка на шерифа изведнъж го беше накарала да се замисли. Паркър му хвърли недоверчив поглед и се зачуди дали някога през живота си е срещал друг човек, който да е толкова муден в главата. След това кимна на дамите и излезе. Но чу тежките стъпки на Хагарт плътно зад себе си и бързо прескочи няколко стъпала, за да избегне някоя случайна контузия, причинена от непохватния младеж.
Вратата се затвори и дебелото резе беше сложено отпред. Клаудия се разхождаше из килията и се оглеждаше с отвращение. Тя се спря до тясното прозорче и се усмихна презрително, като видя натъпканите в отвора парцали.
— Съдбата наистина не беше благосклонна към вас, откакто се видяхме последния път, Ирайн. В онази нощ дадохте повод на клюкарките да ви се присмиват, когато направо се хвърлихте на врата на Кристофър. — Тя се обърна предизвикателно към другата жена, заплашително повдигна едната си вежда и попита насмешливо: — И къде е сега вашият любовник? Не съм забелязала да ви се е притекъл на помощ.
Лорд Сакстън не обръщаше внимание на Клаудия, а повдигна с ръка брадичката на жена си и прегледа тъмната подутина на челюстта й. Ирайн се приведе към него, тъй като силно желаеше да го докосне, но не смееше да покаже чувствата си. Очите й, които жадно се взираха в дупките на маската, говореха за любовта й.
Клаудия се ядоса, че двойката не й обръща внимание, и се усмихна злорадо.
— Изглежда, че са се отнесли малко невнимателно с жена ви, но тя си го е заслужила след всичко, което ви е причинила. Да остави този несериозен негодник Сатън да й направи дете! Но как може вие… И въобще кой знае с колко други мъже е била и дали самата тя е наясно от кого е детето? Може би не е от Сатън, а е копелето на някой прислужник. Но мисля, че това няма никакво значение, щом си признава, че е била в леглото с този янки… — Думите й замряха, когато господарят на Сакстън Хол се упъти към нея, сякаш за да погледне през прозореца, където стоеше тя. Клаудия довърши изречението си малко по-тихо, когато със страх забеляза, че Хагарт не би могъл да ги види от вратата: — И че ви е слагала рога.
Лорд Сакстън опря бастуна на крака си и наклони маскираната си глава, докато я наблюдаваше замислено.
— Да ми сложи рога? Кажете ми, мис Талбот, как може един мъж сам да си сложи рога?
Очите на Клаудия се разшириха, когато видя как дясната му ръка посегна към едната страна на врата му и развърза връзките. Тя уплашено стаи дъх, когато другата ръка бавно започна да смъква маската от главата му. Искаше да притича покрай него, но той й прегради пътя и така осуети бягството й. Вкаменена от ужас, тя го гледаше, докато накрая той рязко дръпна маската. Мислите й шеметно се завъртяха, когато красивото, гладко лице на Кристофър Сатън се появи пред нея.
— Добър ден, мис Талбот! — поздрави я той иронично.
Учуденият поглед на Клаудия се плъзна от него към Ирайн, която все още стоеше угрижена.
— Но къде е — тя реагира подобно на Ирайн, когато беше направила същото откритие — лорд Сакстън?
— На вашите услуги.
— Лорд Сакстън? — Тя повтори името с нарастващо учудване. — Вие?… Но той… — очите й се спряха на тежките ботуши — е осакатен.
— Просто маскировка, Клаудия. Както сигурно сте забелязала, не страдам от подобни недъзи.
Очите на жената се присвиха, когато започна за разбира ситуацията.
— Много се лъжете, ако смятате, че ще можете да се измъкнете оттук с любимата си!
— Не любима — обясни Кристофър с учтива усмивка. — Ирайн е моя жена и законна господарка на Сакстън Хол. Тя носи моето дете и никога не е принадлежала на друг мъж. В това не се съмнявам ни най-малко.
— Съпруга на бунтовник, който скоро ще намери смъртта си! — гневно отвърна Клаудия и отвори уста. Преди да успее да закрещи, Кристофър хвана бастуна си, отвори една тайна ключалка и измъкна тънък меч от дървената ножница. Клаудия изведнъж видя острия връх на стоманата. Когато затвори устата си и погледна нагоре, сивозелените очи се впиха в нейните.
— Още никога не съм убивал жена — обясни той спокойно. — Но и никога преди не съм бил толкова предизвикан да го сторя. Предлагам ви да се държите възможно най-спокойно.
Гласът на Клаудия трепереше, когато попита:
— Какво смятате да правите?
Той вдигна едното ъгълче на устата си в презрителна усмивка.