Спиращият войната

— Мога да ги спра. — Гласът на Сузеброн беше по-силен, отколкото бе очаквала. По-дълбок.

— Милорд? — попита стражът.

— С толкова много Дъх. Бих могъл да ги догоня и да ги нападна. Да ги завържа с платовете.

— Милорд — възрази стражът колебливо. — Те са четирийсет хиляди. Ще насекат плата и ще ви надвият.

Сузеброн изглеждаше решен.

— Трябва да се опитам.

— Не. — Сири сложи ръка на гърдите му.

— Твоят народ…

— Ще пратим вестоносци — каза тя. — Ще обясним съжалението си. Сънародниците ми могат да се оттеглят. Можем да пратим войска да им помогне.

— Нямаме много — каза той. — И няма да стигнат толкова бързо. Хората ви могат ли наистина да се оттеглят?

„Не — помисли тя със свито сърце. — Но ти не знаеш това. И си достатъчно невинен, за да повярваш, че могат да се спасят.“

Народът й можеше да оцелее, но много щяха да загинат. Но ако Сузеброн загинеше в бой с Безжизнените, нямаше да е от голяма полза. Имаше удивителна мощ, но боят с толкова много Безжизнени надвишаваше всичко, на което бе способен.

Той видя изражението й и го разгада изненадващо добре.

— Не вярваш, че могат да се спасят. Просто се опитваш да ме защитиш.

„Удивително колко добре ме разбира вече.“

— Милорд — каза някой зад тях.

Сузеброн се обърна. Бяха дошли тук, за да видят Безжизнените, но също така и защото им бе омръзнало да ги държат затворени. Искаха да са на открито.

От стълбището се появи страж и пристъпи към тях.

— Милорд — каза той с поклон. — Едни хора искат да ви видят.

— Не искам да се виждам с никого — отвърна Сузеброн. — Кои са?

„Удивително колко добре може да говори — помисли Сири. — След като изобщо нямаше език. Какво чудо направи Дъхът на Лайтсонг!“

— Милорд — каза стражът. — Жената… има кралските къдрици!

— Какво? — възкликна изненадано Сири.

В същия момент Вивена пристъпи на покрива на двореца. Или по-скоро Сири си помисли, че е Вивена. Беше с панталони и риза, с меч на кръста и като че ли имаше кървава рана на едното рамо. Видя Сири, усмихна се и косата й пожълтя от радост.

„Косата на Вивена да се променя? — помисли Сири. — Не може да е тя.“

Но беше. Вивена се засмя и затича по покрива. Стражите понечиха да я спрат, но Сири им махна да я пуснат. Тя дотича и я прегърна.

— Вивена?

Сестра й се усмихна тъжно.

— Да, аз съм. — Хвърли поглед към Сузеброн. — Дойдох, за да се опитам да те спася.

— Много мило от твоя страна — отвърна Сири. — Но нямам нужда да ме спасяват.

— Коя е тази жена, Сири? — попита Сузеброн.

— Най-голямата ми сестра.

— Аа. — Сузеброн кимна сърдечно. — Сири ми е разказвала много за вас, принцеса Вивена. Съжалявам, че не се срещнахме при по-добри обстоятелства.

Вивена го погледна стъписано.

— Всъщност не е толкова лош, колкото казват — каза Сири с усмивка. — Поне обикновено.

— Това е сарказъм — поясни Сузеброн. — Тя много го обича.

Вивена му се усмихна учтиво и пак се обърна към Сири.

— Родината ни е нападната.

— Знам — отвърна Сири. — Действаме по това. Подготвям вестоносци, за да ги пратя до татко.