Даровете всечовешки

— Тръгнала е вчера от Банисфер, за да е тук по време на битката, да е с мен. Била е в замъка. — Гласът на Боренсон се скърши и той падна на колене и захлипа.

Габорн се бе почувствал толкова прав, когато събра Боренсон и Мирима. Беше му се сторило, че го е насочила някоя Сила, че в духа му текат силите на Земята. Нима беше възможно да е подтикнат да ги събере само за да стигнат до такъв трагичен край?

— Не — заяви още по-твърдо Габорн. Нямаше никакъв дар да вземе от Боренсон, дори вината му да заплашваше да го унищожи. В тази война бяха заложени кралства. Не можеше да си позволи подобна милост, колкото и да го мъчеше това.

Боренсон опря длани на земята — традиционната поза на военнопленниците, предлагащи се за обезглавяване. После проплака:

— Щом няма да вземете дара ми, главата ми вземете тогава!

— Няма да те убия — отговори Габорн. — Ако ми дадеш живота си, ще го приема — доволен от сделката. Избирам те. Служи ми. Помогни ми да победя Радж Атън.

Боренсон заклати глава и захлипа — накъсани мъжки хлипове, които го оставиха без дъх. Габорн никога не беше чувал такова нещо от един воин и се стъписа, разбрал, че този мъж е способен да изпита такава болка.

Габорн постави ръце на раменете на Боренсон и му каза да стане, но той остана на колене и продължи да плаче.

— Милейди? — извика някой.

Бе се възцарила пълна тишина. Гроувърман и стоте други рицари гледаха втрещени, втренчени с ужас в Боренсон. Зачудени как да постъпят. Един от тях бе извикал на Йоме, но тя само държеше главата на баща си и я поклащаше, без да обръща внимание на нищо около себе си.

Накрая вдигна очи. Бяха пълни със сълзи. Наведе се да целуне баща си за сбогом по челото.

Баща ѝ дори не беше я познал, до края. Или беше забравил, че съществува, или не можеше да я познае, лишена от обаяние. И това като че ли беше най-тежкият удар.

Йоме се надигна и се обърна към рицарите.

— Оставете ни — каза тя с най-твърдия тон, на който беше способна.

Последва дълга и неловка тишина. Някой се окашля. Херцог Гроувърман я гледаше с немигащи очи.

— Кралице…

— Нищо не можете да направите. Никой нищо не може да направи! — каза Йоме. Габорн разбра, че не говори за убийството, нито за търсенето на правосъдие, а за всичко — за Радж Атън, за цялата тази безсмислена война. И най-вече говореше за смъртта.

— Тези мъже… това е убийство — настоя Гроувърман. — Домът Ордън трябва да плати за това кощунство!

Според древния закон владетелят бе отговорен за поведението на своите васали, точно както един селянин е отговорен за щетите, нанесени от кравата му в чужда нива. По закон Габорн беше също толкова виновен за убийството, колкото и Боренсон.