Момчешки живот

От татко получих книга с меки корици. Наричаше се „Златните ябълки на слънцето“, от писател на име Рей Бредбъри.

— Знаеш ли, че в „Големия Пол“ продават и книги? — каза татко. — Има цяла секция. Та онзи тип, дето работи в отдела по книжните издания каза, че Бредбъри бил добър писател. Похвали се, че и той самият има тази книга и съдържала много хубави разкази.

Отворих на първия разказ. Наричаше се „Морският фар“. Прегледах го и видях, че в него се разказва за морско чудовище, което изплува, призовано от сирената на фар. Разказът излъчваше момчешко очарование.

— Благодаря, татко! — казах. — Страхотен подарък!

Докато те и мама отваряха своите подаръци, разопаковах втория си пакет. От него се плъзна снимка в сребърна рамка. Вдигнах я към светлината на огнището.

Беше рисунка на лице, което познавах добре. Това беше лицето на един от добрите ми приятели, макар че той не го знаеше. На долния край на снимката бе написано: „На Кори Макенсън. С най-добри пожелания! Винсънт Прайс.“ Бях трогнат до загуба на дар слово. Той наистина знаеше името ми!

— Знаех, че харесваш филмите му — каза мама. — Така че просто писах на филмовото студио и ги помолих за негова снимка, а те веднага ми я пратиха!

Ах, коледната вечер! Има ли друга по-прекрасна в годината?

Когато подаръците бяха отворени и опаковките им — изхвърлени, в огнището — поставена нова цепеница и третата чаша егног се кротна в стомасите ни, мама разказа на татко какво се е случило в Залата на гражданските права. Той гледаше как огънят искри и пука, но ни слушаше. А когато мама завърши, татко каза:

— Много странно. Никога не бих си помислил, че такова нещо може да стане тук!

Той се намръщи и разбрах, че се е замислил. Никога не си бе представял, че в Зефир могат да се случат много неща, като започнем от случката край Саксън Лейк. Може би идваше от епохата, която започваше да се оформя около нас. В новините се говореше все по-често за място, наречено Виетнам. В големите градове избухваха граждански вълнения като схватки от необявена война. Смътно предчувствие се разстилаше из страната заедно с настъпването на пластмасовата, еднократна, комерсиална ера. Светът се променяше — Зефир също се променяше и нямаше връщане назад в света, какъвто е бил.

Но: днес беше Бъдни вечер, а утре настъпваше Коледа и засега цареше мир на земята.

Който изтрая около десет минути.

Чухме свистенето на реактивен самолет над Зефир. Това само по себе си не беше необичайно, понеже често чувахме самолети нощем да излитат или да кацат на „Робинс“. Но познавахме звука на тези самолети така, както познавахме и свирката на товарния влак и този самолет…

— Премина ужасно ниско, нали? — попита мама.

Татко каза, че на него му е прозвучало като че ли е минал точно над покривите. Той стана и отиде на верандата, и внезапно чухме звук, все едно някой удряше варел с петдесетфунтов чук. Трясъкът отекна над Зефир и след още секунда се разлаяха кучетата от „Темпъл Стрийт“ до Брутън и надпяващите се групи за коледни песни бяха принудени да се откажат от веселия дух. Стояхме на верандата и се вслушвахме в хаоса. В началото си помислих, че самолетът е катастрофирал, но след това го чух отново. Той направи няколко кръгчета над града, лампичките на крилото му примигваха, а след това се отклони към военновъздушната база „Робинс“ и отлетя.