Чаената роза

— Не мога — отговори Джо и затвори прозореца зад себе си. — Трябва да ставам рано. Ще ходя в Камдън да проуча пазара. Да проверя дали районът може да поеме „Монтагюс”.

Разхождаше се из стаята и събираше дрехите си от пода. Говореше твърде бързо, съзнаваше това. А и извинението, което предложи, беше неубедително. Но не можеше да остане. Налагаше се да се махне, преди тя да е забелязала всепоглъщащата и съсипваща тъга, която изпитваше, след като спеше с жена, която не обичаше.

— Камдън ли? — попита тя и присви очи. — Но това е по-близо до моята къща, отколкото до твоята. Тази вечер ще предприемеш истинско пътешествие от Белгрейвия до Гринуич и после обратно до Камдън на сутринта. — Тя седна. — Каква изобщо е тази обсебеност да живееш в Гринуич?

— Харесвам къщата си — отвърна той и съблече взетия назаем халат. — Държа на овощната си градина и ми допада да съм близо до реката.

— Не, не е това — заяви тя, а очите ѝ обхождаха тялото му, поглъщаха дългите му мускулести крака, идеалните му задни части и елегантната извивка на гръбнака му.

— Не е ли?

— Не. Причината е, че оттам можеш да държиш света на една ръка разстояние. А също и любовниците си.

Джо понечи да каже нещо успокоително, но тя махна с ръка. Надяваше се да не създава проблеми.

Мод Селуин Джоунс го покани в дома си за късна вечеря. Да обсъдят нещо по работа, както обясни. Тя беше дизайнер — най-добрата в Лондон — и той я нае, за да създаде уникален облик на четирийсет и петте магазина от веригата „Монтагюс”, както и да оформи интериора на новия водещ магазин на Найтсбридж. Тя нямаше нужда да работи — не и при парите, с които разполагаше, — но казваше, че я разнообразявало и също така вбесявало баща ѝ, а това винаги било нещо забавно. Колкото беше известна с дизайнерските си умения, още по-известна беше със скандалното си поведение. Преходи из Непал. Яздене на камили в Мароко. Живот на палатки с бедуините в Арабия. Бившият ѝ съпруг, безспорен грубиян и пияница, беше убит по време на пътуване до Кайро. Обидил собственика на ресторант, след като сервираното го разочаровало и два дни по-късно бил открит намушкан в една пряка. От полицията заключили, че са крадци, но никой не повярвал. Мод, вече богата, благодарение на парите от баща си, спечелени от мини в Уелс, наследила милионите и на мъжа си. Притежаваше неспокоен дух и обичаше всяка страна, само не и Англия. Особено я привличаше Изтокът и — както твърдяха слуховете — когато не можела да отиде там, задоволявала се с Ист Енд. Заради тъмните улички на Лаймхаус и прословутите вертепи, предлагащи опиум.