Лъжите на Локи Ламора
- Автор: Линч Скотт
- Серия: Джентълмените копелета #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Лъжите на Локи Ламора». Краткое содержание книги:
Погледът й стана леден.
— Нямам представа — отвърна тя. — Интересно, на теб какво ти говори?
— Капа Барсави убил Аврам Анатолиус преди двайсет и две години — обясни Локи. — Вие сте го знаели. Знаели сте, че той е заплаха за Тайния мир.
— Не виждам каква връзка има това с каквото и да било — рече доня Ворченца. — А сега млъкни, или ще наредя да те накарат да млъкнеш.
— Анатолиус е имал син — продължи Локи, като отчаяно бързаше да се изкаже, защото Стефан вече пристъпваше към него. — Синът му е оцелял, доня Ворченца. Лучано Анатолиус. Лучано е Капа Раза. Лучано си отмъсти на Барсави за убийството на родителите си, братята и сестрите си, а сега възнамерява да отмъсти и на вас! На вас и на всички благородници!
— Не — доня Ворченца отново докосна главата си. — Не, това не е вярно. Много ми беше приятно да общувам с Капа Раза. Не си представям да е способен на нещо подобно.
— Соколаря — рече Локи. — Спомняте ли си Соколаря?
— Сътрудника на Раза — отвърна отнесено доня Ворченца. — Аз… прекарах много приятно и с него. Възпитан, кротък младеж.
— Той ви е сторил нещо, доня Ворченца — рече Локи. — Виждал съм го да го прави пред очите ми. Произнесе ли той истинското ви име? Написа ли нещо на пергамент?
— Аз… Аз… Не мога… Това е… — Доня Ворченца се сви. Бръчките по лицето й се врязаха, сякаш много я болеше. — Трябва да поканя Капа Раза… Ще бъде неучтиво да не го поканя на… На празненството… — Тя се свлече в креслото и започна да пищи.
Лоренцо и София й се притекоха на помощ. Рейнарт сграбчи Локи за жилетката и го тресна в стената. Краката на Локи увиснаха на една стъпка над земята, а Рейнарт изрева:
— Какво й стори?!
— Нищо — изпъшка Локи. — Вързомагът й е направил магия. Помисли си, човече — разумно ли говореше тя за скулптурите? Копелето е изкривило разума й.
— Стефан — обади се с дрезгав глас доня Ворченца. — Пусни Тръна. Той е прав. Прав е… Раза и Соколаря… Все едно съм забравила всичко. Нямах намерение да удовлетворя молбата на Раза… Соколаря направи нещо на писалището и аз… аз…
Тя отново се изправи, подкрепяна от София.
— Лучано Анатолиус, казваш. Капа Раза е син на Аврам Анатолиус? Откъде можеш да знаеш това?
— Защото вързах Вързомага на пода само преди час-два — отвърна Локи, щом Рейнарт го пусна на земята. — Отрязах му пръстите, за да го накарам да говори, а когато си призна всичко, което исках да чуя, накарах да му отрежат и шибания език и да опърлят чуканчето.
Всички в стаята се вторачиха в него.
— Освен това и го нарекох задник — додаде Локи. — Хич не му хареса.
— Да убиеш Вързомаг е по-лошо от смърт — изрече доня Ворченца.
— Не е мъртъв. Само е ужасно разкаян.
Доня Ворченца тръсна глава.
— Стефан, скулптурите. Една от тях е на този етаж, нали? Зад тезгяха с напитките.
— Да — потвърди Рейнарт и се запъти към вратата. — Какво още знаеш за тях, Тръне?
— Вътре има алхимични фитили — отвърна Локи. — И глинени гърнета с огнено масло. Щом изгрее Измамната светлина, маслото ще се запали и цялата кула ще се изпълни с дим от Призрачния камък. А Анатолиус ще отплава, умирайки от смях.
— Този същия Лучано Анатолиус ли срещнахме на стълбите? — попита София.
— Съвсем същия — отвърна Локи. — Лучано Анатолиус, известен и като Капа Раза, а също и като Сивия крал.
— Ако тези неща са алхимични, ще е най-добре аз да ги прегледам — предложи София.
— И аз — обади се Конте.
— Чудесно! Всички можем да отидем, ще е много забавно! — Локи размаха вързаните си ръце към вратата. — Но побързайте, мама му стара!
Конте го хвана подръка и го затика най-отзад на шествието. Рейнарт и Ворченца ги поведоха покрай стреснатите черноризци. Капитанът им кимна да ги последват. Те излязоха от коридора и се върнаха в главната галерия.
Тълпата от зачервени гуляйджии се разделяше пред тях, докато странното шествие преминаваше през галерията. Рейнарт отиде при черноризеца, застанал най-близо до блещукащата пирамида от винени чаши.
— Този край временно се отцепва. Погрижи се — нареди той. После се обърна към другите войници: — Заградете мястото на петнайсет-двайсет крачки разстояние. Не позволявайте на никого да се приближава, в името на Херцога.
Доня София се мушна под кадифената връв и приклекна до скулптурната пирамида. Меките светлини все така грееха и сменяха цвета си зад стъклата. Страните на основата й бяха дълги около две стъпки и половина, беше три стъпки висока.