Убий императора

Прекосиха река Ликус, минаха покрай триумфалната арка на форума на Аркадий[36] и се насочиха към портата на свети Емилиян. Тази част на града бе осеяна с евтини кръчми и странноприемници, пълни предимно с моряци, защото съвсем наблизо се намираше Елефтериус, едно от най-големите пристанища на града.

Нестор и другарите му се шмугнаха в една от кръчмите, над която висеше обрасла с мъх табела с името "Кораба на Ной", и без да се замисля, Невестулката ги последва.

Помещението се оказа ниско и схлупено, но за сметка на това просторно, добре проветрено и чисто. По стените на заведението по двойки висяха главите на препарирани животни, откъдето, бързо съобрази Невестулката, идваше и името му.

Просяците се настаниха на една от масите близо до дебела дървена колона, поръчаха си вино и печено и продължиха да си шепнат тихичко, час по час поглеждайки към вратата, сякаш очакват някого.

Невестулката седна в един от ъглите, все така без да сваля качулката си, извади няколко медни монети и започна да върти една от тях между пръстите си. Помощникът на писаря внезапно усети глад, давайки си сметка, че не е хапвал нищо от сутринта.

Сякаш прочел мислите му, до него се приближи съдържателят – висок прегърбен мъж с ниско чело, и забърса масата с не особено чиста кърпа.

Невестулката се дръпна още по-назад в сенките, свали качулката си и поиска нещо за ядене и пиене, докато редеше медните си монети в редичка пред себе си.

С широк замах кръчмарят прибра парите и си тръгна, викайки към кухнята. Сополиво момче донесе на Невестулката халба бира и паница с месо и протегна ръка за бакшиш, но помощникът на писаря го отпъди, без да му даде нищо. Достатъчно се бе охарчил вече.

След като свършиха с яденето, просяците разчистиха масата и извадиха зарове. Увлечени в играта, Нестор и приятелите му бързо се разпалиха и скоро от масата им се понесоха викове, смях и ругатни. Няколко монети смениха притежателя си, играещите се кръстеха и духаха на стиснатите си юмруци. Нестор печелеше и скоро по подпухналото му от удара лице се изписа доволна усмивка. Невестулката го засърбяха ръцете да отиде при тях и да пробва поне един от номерата си. Сигурно можеше да спечели някоя и друга монета, с която да си върне дадените за ядене пари. Вместо това бившият джебчия се наведе над паницата си и задъвка храната. Месото беше вкусно, а бирата, макар и разредена, лека и пивка.

Тримата просяци така и не забелязаха кога вратата се отвори и в кръчмата влезе нов посетител. Качулката му беше вдигната, в едната си ръка държеше патерица, дрехите му бяха стари и одърпани. Странникът поспря за малко на прага, колкото да огледа помещението, след което с твърда крачка тръгна към масата, на която се бяха разположили Нестор и приятелите му.

– Какво става тук? – попита той и свали качулката си. Над дългия месест нос и добре поддържаните мустаци, пълно с гняв блестеше само едно око, а другото бе скрито под черна превръзка. – Мисля, че се бяхме разбрали да не играеш комар, Несторе?! Знаеш как завърши това последния път. И защо си довлякъл тия двамата?