Чужда маска

Наталия Досюкова тъкмо отваряше входната врата, когато телефонът иззвъня. Не позна веднага Поташов, може би поради това, че не бе очаквала да я потърси толкова скоро. Та нали се бе върнала в Москва едва днес.

— Видяхте ли се с мъжа си? — попита я настоятелно той.

— Да, Николай Григориевич. Само че ми дадоха краткосрочно свиждане.

— Е, това си е в реда на нещата. За тридневно още не е натрупал стаж в затвора — пошегува се Поташов. — Узнахте ли нещо важно за делото?

— За съжаление, не. Само твърди, че не е виновен, че не е извършвал убийство и че ще се бори докрай.

— Всичко това е чудесно — недоволно промърмори правозащитникът, — но за да се бори, не са нужни думи и емоции, а факти и доказателства. Съпругът ви се обърна към мен и аз се заех да му помогна да бъде оправдан, но самият той също е длъжен да предприеме нещо. Всичките свидетелски показания са против него, съпругът ви пък от своя страна твърди, че свидетелите са подкупени и дават само лъжливи показания. Готов съм да се захвана и да разчепкам нещата, но той трябва да ми обясни кой и защо би могъл да се опита да го вкара в затвора за толкова години. Та нали ако свидетелите са подкупени, ако самият потърпевш е убеден в това, значи съществува някаква много могъща сила, която е имала интерес да осъди невинен човек. И кой друг, освен вашия мъж, би могъл да познава враговете му?