Откраднатият сън

— Да не те събудих? — чу се в телефонната слушалка гласът на Андрей Чернишов.

Настя запали лампата и погледна часовника — беше седем без пет. Будилникът щеше да звънне след пет минути.

— Събуди ме, садист такъв — сопна му се тя. — Открадна ми пет минути скъпоценен сън.

— Не мога да разбера начина ти на живот, Настася. Аз съм станал от цял час, разходихме се с Кирил, направих си гимнастиката на чист въздух, сега съм бодър и свеж, а ти къртиш. Ама наистина ли спеше?

— Разбира се, че наистина.

— Е, извинявай тогава. Разсъни ли се вече? Можеш ли да възприемаш информация?

— Давай.

Настя се надигна на лакът, намести се по-удобно в леглото и сложи телефона на гърдите си.

— Значи, първо. Предаването „Свободни завои“ по четвърти канал е било излъчено на 22 октомври в 21:15, завършило е в 21:45. Второ, майката на Виктория Ерьомина наистина е била алкохоличка, но Вика е била настанена в интерната не защото майка й е била пратена на лечение, а защото е била осъдена по член сто и трети за умишлено убийство. Инак наистина е починала от отравяне с денатуриран спирт, но не в профилакториум, а в колония със строг режим.

— Защо със строг режим? Рецидивистка ли е била?

— С втора присъда. Първия път е лежала за кражба. Между другото Вика се е родила, докато тя е излежавала първата си присъда. В детския дом вече почти целият персонал е нов, но една от възпитателките работи там отдавна. Тя твърди, че не са казвали истината на Вика, за да не я травмират. Достатъчно й било, че майка й е боледувала от алкохолизъм. Пък и смъртта й е била страшна. Сега трето, най-лошото. Готова ли си?

— Готова съм.

— Валентин Петрович Косар, човекът с многото връзки в медицинския свят, е умрял.

— Кога?

— Кураж, Настася, май с тебе сме навлезли в някакво тресавище. Косар е бил прегазен от кола. Нито очевидци, нито информация — нищо. Трупът е намерен на пътя от минаващ шофьор. Делото се води в Югозападното окръжие. Още не знам подробности, смятам днес да прескоча дотам.

— Чакай, Андрюша, чакай малко. — Настя се намръщи като от болка и притисна свободната си длан до слепоочието. — В главата ми е пълна каша, нищо не схващам. Кога е загинал Косар?

— На двайсет и пети октомври.

— Трябва да помисля малко. Ти върви в Югозападния, а аз ще отида в службата, ще докладвам на Житената питка, после тръгвам за Олшански. Хайде да се срещнем с тебе към два часа. Става ли?

— Къде?

— Доколкото разбирам, ти искаш да нахраниш Кирил около обяд.

— Е… бих искал, разбира се.

— Хайде да ме вземеш в един и половина до станция „Чеховская“ на метрото, да отидем у вас, ти ще нахраниш кучето, а после ще излезем да го разходим. Знаеш ли, имам чувството, че с тебе някак се лутаме без посока, блъскаме се в разни врати, без да разбираме какво искаме да намерим. Стига сме препускали, време е да седнем и да помислим. Съгласен ли си?