Контролен изстрел
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #14
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- Переводчик: Венета Георгиева
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Контролен изстрел». Краткое содержание книги:
— Саша, какво има? — Личеше, че Олег малко се стресна. Защо ли? Турецки го погледна внимателно и забеляза, че лицето на Алка се е променило от вчера насам. И без да разбира още, попита:
— Много ми трябваш. И то по много сериозен въпрос. Смятай дори секретен. Отговори ми, ако обичаш, на следния въпрос: защо в нашата страна се извършва постоянен и бих казал, целенасочен отстрел на банкери? Според теб за какво става дума?
От изненада — или от идиотизма да ти зададат такъв въпрос в седем сутринта? — Олег остана с отворена уста. Дори спря да тича на място.
— Ти-ти… сериозно ли? Какво ти е, Саша?
— Чакай — Турецки го спря с движение на ръката, — не бързай да се учудваш, дори да ти звучи глупаво. Разбирам, че и времето не е най-подходящото, и обстановката, но много бързам, разбираш ли? Дори ако още не си изминал маршрута си, хайде да тичам с теб и ако искаш, да поговорим в движение? — И веднага разбра защо лицето на Олег се е променило: — Слушай, защо си унищожил гордостта си? Обръснал си мустаците си…
— Какви мустаци? А, да, защо, не може ли? — Той измърмори: — Писна ми, обръснах ги. Както се казва, още е рано да си създавам портрета за ковчега, затова мога малко да експериментирам… Но защо да тичаме? Хайде да седнем, може и на оня пън, и разказвай за какво става дума. Какво, да не би цяла нощ да не си спал, докато си размишлявал защо ги убиват?
— Да допуснем, че нощес съм спал… Виж сега с какво е свързан въпросът. Вместо обещаната отпуска вчера вечерта ми пробутаха ново дело. И за да успея все пак да хвана и слънцето, съм длъжен да го оправя в минимални срокове, нали разбираш? А финансовата страна, банковите взаимоотношения за мен са тъмна Индия, защото всичките ми познания се простират в най-добрия случай до няколко страници счетоводен отчет и статистика. А доколкото разбирам, новото дело е свързано с финансовите взаимоотношения, а не с криминалните сблъсъци. И последно. Както знам, ти воюваш с мафията, която по всички прогнози се превръща в хидрата на световния тероризъм.
Олег се засмя.
— Виж колко солидно си усвоил науката отпреди перестройката!
— Че забравя ли се такова нещо!
— Добре, разбрах. Ще се постарая да изложа някои аспекти от интересуващия те проблем, при това буквално за петнайсет минути и все пак доста тезисно. Това е всичко, което мога да ти предложа в момента. Сядай и слушай, а аз ще клякам и ще скачам, не ми обръщай внимание. Съгласен ли си по този начин?
— Напълно. Като начало. Но после…
— Разбрах. Окей. Така. Убиват не само банкери. Убиват тези, които имат много пари. Днес в нашата страна няма напълно чиста икономика. Извършила се е тоталната й криминализация. Повече от деветдесет процента от частния бизнес по един или друг начин е свързан със света на бандитите. И в банковата среда има много хора, забъркани в дела, които ние наричаме нелегитимни или престъпни. Но за това не са виновни отделни чиновници, както твърди демократичната ни преса, а самата държавна структура. Сигурен съм, че не ти откривам Америка, понеже истините са широко известни и дори в известен смисъл банални. Както и причините за убийствата на банкерите, между другото.
Олег приклекна два пъти рязко, изправи се и се настани до Турецки на дървото. Приглади с длани косите си на слепоочията, изтърси от адидасовското яке невидими прашинки. Турецки позавидя на свежия му външен вид — никакви следи от вчерашното пиянство. А неговото сърце все не може да се успокои след краткото кросче около езерото, пък и устата му пресъхна. Трябва най-сетне да се погрижи и за себе си, стига само цигари и кафе.
— Относно последния, в този случай има главно две причини, които също могат да се разделят на подпричини, така да се каже. Това е нежеланието да се дели капиталът и преразпределение сферите на влияние. Виж сега, Саша, в нашата страна първоначалното натрупване на капитал в банковата сфера ставаше по-бързо, отколкото в другите отрасли. Оттук, както разбираш, е и криминалната страна на ранното богатство. Банкерите знаят прекалено много. Те играят с мафията безразсъдни игри. Затова и поводите могат да са много. Да речем, не съвпаднали интересите по изпомпването на въздуха, както сега е модерно. Тоест на несъществуващи стоки. Или всевъзможни тъмни машинации с държавни кредити, целеви кредитни линии и така нататък. Това е най-разпространеният вариант: банкерите биват изваждани от играта от сенчестите им партньори. Документацията се оформя на името на изпратения на оня свят учредител, а от сметката му се тегли наистина космическа сума. Изобщо нашата държава е слабо подвижна при решаването на множество екстрени въпроси. А пък криминалните структури раз-раз — сякаш тракат зърна на броеница — ги решават бързо и резултатно. Да не говорим за такива неща като връщане на дългове, по този въпрос си по-добре информиран от мен. С една дума, възниква някаква симбиоза на държавния апарат, бизнеса и мафията. При това новата структура поставя на най-важните позиции свои хора. Поне се стреми да го прави. Но нали и ние не пасем трева, познаваме много от тях. Обаче нищо не можем да направим… Мисля, че затова не бива да правиш рязка граница между чисто финансовите отношения на партньорите и бандитските сблъсъци. Във всеки случай лично аз не ги разделям.