Мистериум [bg]

— Трябва да е подгизнала — отбеляза Ранулф. — Гърлото му беше прерязано като на прасе.

Те се огледаха наоколо. Покривката и завивките на леглото бяха махнати, както и каните и гърнетата от полицата над него.

— Имаше ли тук някакви ръкописи? — попита Корбет.

— Гостът ми четеше De Consolatione Philosophiae на Боеций53. Ръкописът беше оставен на леглото, затова не бе изцапан с кръв. Абатът го прибра обратно в библиотеката.

— Някакви други вещи?

— Да — почеса се по главата Кътбърт. — Имаше един-два пръстена, кръст на верижка. Абат Сарлоу даде да ги измият и ги изпрати на вдовицата на Ившам.

Корбет започна да оглежда вратата и рамката й.

— Боеций! — отбеляза Ранулф.

— Подходящ избор. Размишления на свещеник, изпаднал в немилост — макар, че Боеций е бил невинен. — Корбет се обърна и се усмихна. — Ившам със сигурност не беше, нали, отец Тънстол?

Кътбърт леко се изчерви и погледна зад Корбет, сякаш зад него имаше някой друг.

— Това ще почака, ще почака — каза Корбет и мина покрай него, за да огледа по-добре масата.

Ранулф беше прав. Кръвта на Ившам сигурно бе шуртяла като вода, за да изцапа така цялата маса — дори двата свещника, поставени в ъглите, бяха покрити със съсирена кръв. Корбет взе ниско столче, седна и се втренчи в брат Кътбърт.

— Какво можеш да кажеш за Уолтър Ившам?

Кътбърт погледна към Ранулф, застанал плътно до него. Корбет направи знак с глава. Ранулф потупа стария човек по рамото и отиде до входа, а господарят му даде знак на Кътбърт да седне на края на леглото. Той се подчини. Капки пот се стичаха по челото му, а постоянното облизване на устните показваше, че устата му е пресъхнала. Може би обичаше здравата да си посръбва винце? Може би пиеше, за да забрави?

— Уолтър Ившам? — повтори Корбет.

— Дойде тук преди седмици. Първо се настани в дома за гости, после, през последния месец, тук.

— По негово искане?

— Мисля, че да. Абат Сарлоу реши, че така ще е най-добре. Нали разбираш — продължи Кътбърт, — тук идват всички, които пожелаят да се уединят зад стените на абатството. Със сигурност — изсмя се той остро — това не се случва често. А понякога някой от братята просто иска да остане сам за известно време.