Самозащита [bg]

Телефонира в петък сутринта.

— Ако имате време днес, бих могла да намина.

— След работа ли?

— По всяко време. Останах вкъщи.

— Болна ли сте?

— Не, не съм ходила на работа след… падането. Доктор Остерлиц беше много любезен. Казва, че съм добре.

— Зная. Разговарях с него. Как спахте през последните две нощи?

— Доста добре — след разговора с вас. Никакви сънища и се събуждах в леглото си, затова предполагам, че е било временно явление и съм се нуждаела да споделя насъбралото се в мен с някого.

Спомних си последния сеанс. Много въпроси без отговори.

— Успяхте ли да се свържете със следовател Стърджис?

— Казал ви е, че съм звънила?

— Обади се снощи да разбере дали не се е случило нещо необичайно. Каза, че не е могъл да се свърже с вас.

— Двамата сте близки, нали?

— Да, приятели сме.

— Говори за вас като за гений в своята област. Казахте ли му, че съм добре?

— Не съм му казвал нищо. Поверителност.

— О, няма нищо. Можете да му разказвате, щом съм ви дала съгласието си.

— Няма да се наложи да го правите, Луси.

— Добре. Казвам само, че вярвам в него, а предвид онова, което съм преживяла, мисля, че умея да преценявам мъжете. Между другото свързах се с него. Потърсих го, защото през последните няколко седмици имах странни телефонни обаждания.

— Що за обаждания?

— Отсреща затваряха, щом вдигнех слушалката. Сигурна съм, че не е нещо сериозно.

— Колко пъти?

— Два пъти седмично, понякога четири или пет, обикновено докато приготвям вечеря или гледам телевизия. От опит зная, че е някакво преплитане на линиите. Майло не звучеше разтревожено. Посъветва ме да затварям веднага, а ако звъненето не престане, имало някакъв апарат, записващ телефонния номер на избиращия, който мога да си купя.

— Изглежда добър ход — вметнах аз, като се стараех гласът ми да звучи спокойно. Психопатът, запалил дома ми, бе започнал с телефонен тормоз. — Какво ще кажете да наминете по обед?

— О! — възкликна тя, сякаш бе забравила, че се обади да си уговори час. — Разбира се. По обед ме устройва.