Кралят отвъд Портата [bg]

— Надирската издънка е пристигнала — каза Орин. — Подходящ ден избра.

Те облякоха Катерача с наметало от намаслена кожа и широкопола кожена шапка и поеха по дългия път към Първа стена.

Щом стигнаха, Орин погледна надолу към двадесетимата ездачи и тъмнокосия младеж, яхнал бяло рошаво пони.

— Кой иска да влезе в Дрос Делнох? — извика Орин.

— Синът на Шилат — извика надирският капитан.

— Единствено той може да влезе — каза Орин.

Огромните порти се разтвориха със скърцане и надирският отряд обърна понитата си, потегляйки бързо на север.

Тенака не се обърна да ги види как си тръгват и помежду им не бяха разменени думи. Младежът докосна с пети понито си и влезе в тунела на портата, а после нагоре, към зеленото поле между Първа и Втора стена. Там се плъзна от седлото и зачака приближаването на Орин.

— Ти не си добре дошъл тук — каза Орин, — но аз спазвам договорките си. Уредил съм назначение в Дракона и ще потеглиш натам след три месеца. Дотогава ще научиш дренайските обичаи. Не искам мой роднина да яде с пръсти в офицерската столова.

— Благодаря ти, дядо — каза Тенака.

— Не ме наричай така — каза рязко Орин. — Никога! Ще ме наричаш „господарю“, а в чужда компания „сър“. Ясен ли съм?

— Мисля, че да, дядо. Ще се подчиня.

Погледът на Тенака се стрелна към детето.

— Това е истинският ми внук — каза Орин. — Всичките ми деца са мъртви. Само този малчуган оцеля, за да продължи рода ми. Името му е Арван.

Тенака кимна и се обърна към тъмнобрадия мъж вляво от Орин.

— А това е приятел на дома Регнак — единственият съветник, който си струва, в цялата страна. Името му е Ческа.

— За мен е удоволствие да се запознаем — каза Ческа и протегна ръка. Тенака я стисна здраво и погледът му срещна тъмните очи на мъжа.

— А сега нека влезем вътре и да се скрием от проклетия дъжд — промърмори Орин.

Вдигайки детето на широките си рамене, белобрадият граф тръгна към далечната крепост. Тенака хвана юздите на понито си и го последва. Ческа вървеше редом с него.

— Не се смущавай от поведението му, млади принце — каза съветникът. — Той е стар и навиците му са твърде силни. Но е добър човек. Надявам се, че ще бъдеш щастлив сред дренайците. Ако някога има нещо, което мога да сторя за теб, не се колебай да ми кажеш.

— Защо? — попита Тенака.

— Защото те харесвам — каза Ческа и го потупа по рамото. — А и кой знае — някой ден ти може да си граф.

— Това е малко вероятно.

— Така е, приятелю. Но Бронзовият дом напоследък има лош късмет. Както Орин каза, всичките му деца са мъртви. Единствено Арван оцеля.

— Той изглежда силно дете.

— Наистина. Но външният вид може да е измамен, нали?

Тенака не бе сигурен какво означават думите на Ческа, ала знаеше, че под тях има подмолни течения и мрачни обещания. Така че не каза нищо.