Градината на пеперудите [bg]

Две седмици преди шестнайсетия ми рожден ден — или двайсет и първия ми, както знаеха момичетата — ресторантът бе нает от човек, който щеше да събира средства за някакъв театър. Първото представление щеше да бъде „Мадам Бътерфлай“ и всички се бяхме облекли според случая. Тогава, по молба на клиента, щяха да работят само момичетата. На всички ни бяха раздадени черни рокли с огромни криле от тел и коприна, които се закрепваха с ластик и силикон — мамка му, процесът беше тежък, — и задължително трябваше да сме с вдигнати коси.

Единодушно се съгласихме, че все пак е по-приемливо в сравнение с пастирските костюми от репетицията за сватба в стил Гражданска война, когато бяхме с кринолини на вечерята — накрая, когато ни писна да заемат цял ъгъл от апартамента ни, ги превърнахме в коледни свещници. Дори да се налагаше да отидем на работа часове по-рано, за да си сложим проклетите крила, останалото не беше чак толкова зле, пък и след това можехме отново да си носим роклите. Признавам обаче, че да обслужваш маси с огромни криле на гърба, създаваше големи неудобства. Когато сервирахме основното и вече можехме да се оттеглим в кухнята по време на представянето на благотворителната кауза, повечето не знаехме дали да псуваме, или да се смеем. Много от нас правеха и двете.

Управителката ни Ребека въздъхна, отпусна се на една табуретка и си вдигна краката на най-близката щайга. Бременността ѝ бе направила ходенето на високи токчета невъзможно и ѝ бе спестила унижението от носенето на криле.

— Това трябва да излезе от мен — простена тя.

Промъкнах се зад табуретката, доколкото ми позволяваха крилете, и започнах да разтривам стегнатите ѝ рамене и гърба ѝ.

Хоуп надникна иззад летящата врата.

— Дали и някой друг мисли, че главният домакин на събитието съвсем става за чукане, макар да е старец?

— Не е чак старец и внимавай какво говориш — сгълча я Уитни. Имаше думи, които Гилиан предпочиташе да не използваме на работа, дори и в кухнята, и „чукане“ беше една от тях.

— Е, синът му изглежда по-стар от мен, значи е старец.

— Тогава зяпай сина.

— Не, благодаря. Той е секси, но има нещо сбъркано в него.

— Не те заглежда?

— Даже много заглежда, и то не само мен. Доста е сбъркан. По-скоро бих изчукала с поглед стареца.

Останахме в кухнята, говорехме си и си измисляхме клюки за гостите до антракта на презентацията, когато започнахме да обикаляме залата, да доливаме чашите, да разнасяме бутилки с вино и подноси с десерти. На масата на домакина успях добре да огледам стареца на Хоуп и неговия син. Веднага разбрах какво има предвид за сина. Беше красив, мускулест, с правилни черти, тъмнокафяви очи и тъмнорусата коса на баща си, която подхождаше на загорялата му кожа.