Истинската история за носа на Пинокио [bg]

Денят очевидно започваше злокобно — той едва беше успял да седне зад бюрото си, когато телефонът му звънна, но веднага щом чу кой е, ситуацията се промени към по-добро. Определено към по-добро и това вероятно бе знак, че и тази ужасна седмица отиваше към своя край. Беше последното попълнение, инспектор Йени Рогерсон, която молеше шефа си за помощ във връзка с разследването на предполагаемия побой на паркинга пред двореца „Дротнингхолм“.

— Усещам, че имам нужда от добър съвет — каза Йени Рогерсон. — Така че, ако можете да отделите пет минути, ще бъда много благодарна — заключи тя.

— Разбира се, Йени — отвърна Бекстрьом. — Вратата ми винаги е отворена за теб, нали знаеш. — „И не само вратата“, рече си той, докато поставяше слушалката и същевременно провери дали не е забравил да закопчае панталона си.

Месец по-рано Бекстрьом бе получил обаждане от стария си съперник и колега, криминален инспектор Ян Рогерсон от Комисията по убийствата на Националната следствена служба, който всъщност звънеше заради дъщеря си. Рогерсон беше чул, че има свободно място в отдела за тежки престъпления на Бекстрьом.

— Къде работи тя сега? — попита Бекстрьом в желанието си да отклони въпроса, тъй като нямаше никакво намерение да назначава някое от Рогерсоновите отрочета. Със сигурност имаше половин дузина от съответния брой слабоумни майки, и според слуховете поне половината бяха станали полицаи. Не само че не бяха много умни, но и изглеждаха ужасно. „Що се отнася до външния им вид, вероятно бяха одрали кожата на баща си“, предположи Бекстрьом.

— Сега е в „Превенция на престъпността“ Сьодермалм — отговори Рогерсон. — Сред онези фъфльовци в новоизгладени униформи и съвсем ѝ писна от пенсионерите и сополанковците, с които трябва да се занимава по цял ден.

— Страхувам се, че може да има проблеми — отвърна Бекстрьом. — Знаеш как е, когато трябва да се назначи някой. Не е като преди, когато просто…

— Ама по дяволите, Бекстрьом — прекъсна го Рогерсон. — Говориш с мен. С Роге, най-добрият ти приятел, единственият ти приятел, ако трябва да сме точни, единственият ти приятел от Полицейската академия, която изкарахме заедно.

— Да, да, разбирам те — отвърна Бекстрьом. „Е, най-добри ми приятелю? Един истински мъж, както той самият се определяше, как следваше да се отнася с приятелите? Особено в този свят, в който живееше, където човек за човека беше вълк“, запита се той.

— Е? — каза Рогерсон.

— Добре, обещавам да поговоря с нея — отвърна Бекстрьом. „Как никога не се отказват тези досадници“, помисли си той.

— Просто го уреди — продължи Рогерсон. И след това той просто затвори.

Седмица по-късно той я видя за първи път. Тя дойде при него, прекрачи прага на кабинета му, огря цялата стая с усмивката си, протегна ръка и изрече името си.