Последните оцелели: Изгубени завинаги [bg]

петък, 27 май

Дани 0’Браян изпусна намачкан лист хартия в коридора на първия етаж, докато момчетата си тръгнаха от „Винсент де Пол“ за деня.

- Вдигни го - каза Алекс. - Чу какво каза отец Малруни.

- Ти го вдигни - отвърна Дани. - Аз си плащам, за да уча тук. - Тъкмо щеше да продължи по коридора, когато Крие Флин се изпречи на пътя му.

- Чу го - обърна се Крие към Дани. - Вдигни го. И после се извини.

- Няма проблем - въздъхна Алекс и се наведе да вдигне смачкания лист. - Трябваше да направя това от самото начало. - Побесняваше при мисълта, че Крие се опитва да реши неговите собствени проблеми.

- Съжалявам - извини се Дани. - Наистина, Моралес. Луната е виновна. Направо ме побърква.

-Не го мисли - отговори Алекс.

Хвърли хартийката в най-близката кофа за боклук и излезе. Не можеше да си хаби времето с хора като Дани 0’Браян.

Но случилото се продължаваше да го притеснява, докато вървеше към „Сейнт Маргарет“, и не му излизашe от главата дори когато вече чакаше пред кабинета на отец Франко. Той и Дани се държаха приятелски един с друг. Бяха заедно в клуба по дебати. Алекс дори беше ходил в дома на Дани, когато заедно работеха по един проект по история.

Наистина луната беше виновна. Тя действително побъркваше всички.

След близо час чакане, най-после беше поканен да влезе при отец Франко. Свещеникът изглеждаше изтощен, доста по-зле от миналата седмица.

- Чудех се дали не сте чули нещо ново за Пуерто Рико - каза Алекс.

- Нищо особено - отговори отец Франко. - Ситуацията е много, много тежка. Никой не знае нищо за рибарското градче, в което е бил баща ти, но малкото, което успях да науча, е, че всички селца и малки градове по северното крайбрежие са били унищожени. Съжалявам. Знам, че ти трябва по-конкретна информация, но само с това разполагам. Ще продължавам да разпитвам. Епархията вече свикна с въпросите ми.