Изтребление [bg]

Трябваше да внимавам много, разбира се. Ако допуснех грешка, моето малко чудовище щеше да отстреля собствените ми хора и това щеше да е изцяло по моя вина. Вече бях изпитвал този сорт вина и не исках да я усещам отново. Поех си дълбоко дъх. Пот се стичаше по лицето ми. Сандра беше права, че в хангара е задушно.

— Включи в списъка с мишените — вражески единици, които стрелят по мен, Кайл Ригс.

Сандра ме следеше с разширени очи. Знаеше какъв е залогът. Виждала бе как „Аламо“, в пристъп на вдъхновение, избива тълпи невинни хора.

— Защо просто не ѝ кажеш да стреля по всички войници без наноподсилване? — предложи тя.

— Ами ако Кер се върне в опит да отзове атаката? И него ли ще изпепелим? — попитах и ѝ махнах да замълчи. Тя сякаш се подразни. Реших, че ще се тревожа за това по-късно. Ако врагът ни нападнеше сега и оръжейната кула не беше готова да отвърне на стрелбата, щеше да е безполезна. Но ако насочеше огъня си по моите хора, щеше да е още по-лошо.

— Включи в списъка с мишените — вражески единици, които стрелят по Сандра или по сержант Куон.

— Биотичната идентичност на посочените лица инкорпорирана — каза кутията.

Стигнал бях едва дотук, когато чухме характерния писък на минохвъргачка. Наведох се над Сандра да я прикрия с тялото си.

— Шрапнелите няма да пробият хангара, нали? — попита тя.

— Кула Едно, активирай се! — извиках. — Прихвани източника на настоящата стрелба и отвърни на огъня!

Серводвигателите започнаха да жужат и прищракват. Вече бяхме задали наблюдателна система върху една от стените. Появи се релефен образ на лагера, съставен от издигнати метални линии. Оръдието се завъртя в посока изток. Жуженето започна да набира сила, машината се подготвяше за стрелба.

Свалих шлема си и го бутнах в ръцете на Сандра. Тя схвана идеята без излишни обяснения и двамата се разбързахме да нахлузим шлема на главата ѝ. Не знаех дали светлината от лазера ще проникне в хангара, но предпочитах да действам на сигурно. Стиснах здраво очи и ги затиснах с юмруците си. Казах си, че дори да ослепея, нанитите ще възстановят очите ми. За разлика от мен, Сандра не можеше да се утеши с подобна мисъл. Чувах я как диша накъсано в шлема.

Оказа се, че сме се тревожили напразно — светлината не проникна в хангара. Прозвънтя мелодичен звук и кулата леко се разтресе. Но нанитната обвивка на хангара, превърнат в оръжейна кула, не пропусна никаква светлина.

— Чувам хората ти да говорят, в шлема — каза Сандра, гласът ѝ беше приглушен.