![Ези печели [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/7/2/ezi-pecheli-bg-download.jpg)
Ези печели [bg]
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-887-9
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Ези печели [bg]». Краткое содержание книги:
— Не, сър. Госпожа Карпенко е моя братовчедка, а синът й Алекс ми е племенник.
Елена се подчини на инструкциите на Димитрий и не каза нищо, защото не искаше да лъже.
— Къде е съпругът ви? — попита служителят, вдигнал химикалката над листа.
— Той беше… — започна Димитрий.
— Въпросът ми беше към госпожа Карпенко, а не към вас — също толкова твърдо го прекъсна служителят.
— КГБ уби съпруга ми — каза Елена, която вече не можеше да сдържа сълзите си.
— Защо? — попита служителят. — Престъпник ли е бил?
— Не! — отсече Елена и вдигна предизвикателно глава. — Константин беше добър човек. Беше главен бригадир на пристанището в Ленинград и го убиха, когато се опита да организира профсъюз.
— Нима в Съветския съюз убиват за такова нещо? — невярващо попита служителят.
— Да — отвърна Елена, като сниши глас.
— Как успяхте да избягате със сина ви?
— Брат ми, който също работи на пристанището, ни помогна да се скрием в един кораб, плаващ за Америка.
— С помощта на братовчед ви, несъмнено. — Служителят повдигна вежда.
— Да — каза Димитрий. — Брат й Коля е храбър човек и с божията помощ ще измъкнем и него, защото той мрази комунистите точно толкова, колкото и ние.
Споменаването на божията помощ и омразата към комунистите предизвика усмивка на лицето на служителя. Той попълни още няколко графи.
— Желаете ли да бъдете поръчител на госпожа Карпенко и сина й? — обърна се служителят към Димитрий.
— Да, сър — без колебание отвърна той. — Те ще живеят в дома ми в Брайтън Бийч и тъй като Елена е отлична готвачка, няма да й е трудно да си намери работа.
— А момчето?
— Искам той да продължи образованието си — каза Елена.
— Добре — каза служителят и най-сетне насочи вниманието си към Алекс. — Как се казваш?
— Александър Константинович Карпенко — гордо отвърна той.
— Добър ли беше в училище?
— Да, сър, бях първият в класа.
— В такъв случай ще можеш да ми кажеш кой е президентът на Съединените щати.
Елена и Димитрий се спогледаха тревожно.
— Линдън Б. Джонсън — без колебание каза Алекс. Нямаше как да забрави името на мъжа, когото Владимир описваше като най-големия враг на Съветския съюз, което само караше Алекс да си мисли, че трябва да е добър човек.
Служителят кимна, попълни последната графа и се подписа. Вдигна очи, усмихна се на момчето и каза:
— Имам чувството, че ще се справиш добре в Америка, Алекс.
8.
Саша
На път към Лондон
Влакът излезе от гарата на Саутхамптън и пое към Лондон. Саша седеше в ъгъла на купето, взираше се през прозореца и мълчеше, защото умът му се беше зареял далече назад в родината му. Започваше да се чуди дали не са допуснали ужасна грешка.
Не беше казал нито дума, откакто се бяха качили, а Елена пък не преставаше да бъбри с мистър Морети за ресторанта, докато влакът с тракане се носеше към столицата.
Саша не беше сигурен колко време е минало, когато започнаха да забавят скорост и влакът влезе в гара на име «Ватерлоо». Веднага си помисли за Уелингтън и се зачуди дали няма и гара «Трафалгар». Когато спряха, свали куфара на мистър Морети от багажника и последва него и майка си на перона.
Първото, което забеляза, беше колко много мъже носят шапки — каскети, кепета и бомбета, за които учителят му беше твърдял, че показвали на всички мястото на човека в обществото. Освен това беше поразен колко много жени вървят по перона без придружители. Майка му веднъж беше казала, че в Ленинград само леките жени излизат сами. По-късно се наложи да пита баща си какво означава лека жена.
Мистър Морети предаде трите билета на бариерата и поведе подопечните си към изхода на гарата, където се наредиха на дълга опашка. Още нещо, с което бяха прочути англичаните. Ченето на Саша увисна, когато видя за първи път през живота си двуетажен автобус. Той изтича по спиралната стълба до горния етаж и седна отпред, преди мистър Морети да успее да го спре. Остана запленен от панорамния изглед, който се простираше докъдето му стигаше погледът. Безброй коли с различни форми, размери и цветове спираха всеки път, когато светнеше червено. В Ленинград нямаше много светофари, но пък и автомобилите бяха малко.
Автобусът спираше често, за да могат пътниците да слизат и да се качват, но минаха доста спирки, преди мистър Морети да стане и да тръгне назад към спиралната стълба. Когато тръгнаха по тротоара, Саша непрекъснато спираше, за да зяпа витрините. Един магазин за тютюн предлагаше безброй марки цигари, пури и лули, които събудиха спомени за баща му. Зад друга витрина някакъв мъж седеше в голямо кожено кресло, докато му подстригваха косата. Саша винаги го подстригваше майка му. Нима онзи човек си нямаше майка? Искаше му се да спре и да разгледа по-подробно витрината на една сладкарница, но трябваше да продължи, за да не изостане от мистър Морети. Друг магазин пък продаваше само часовници. Защо му беше на човек часовник, когато навсякъде около тях имаше толкова много часовникови кули и камбанарии? Минаха покрай бутик за дамска мода и Саша спря като хипнотизиран, когато за първи път в живота си видя минипола. Елена го хвана твърдо за ръката и го поведе напред. Скоро видяха поклащаща се на лекия вятър табела с надпис МОРЕТИ.