Мюнхен [bg]

Госпожица Марчънт, дежурната старша секретарка, беше сама във външното помещение. Тя обикновено работеше на горния етаж за заместника на Кадоган — късогледия Орми Сарджънт, известен сред персонала като Къртицата.

Легат беше леко задъхан.

— Искам среща със сър Александър. Много е спешно.

— Боя се, че е твърде зает, за да се среща с когото и да било.

— Моля, кажете му, че е въпрос от първостепенна важност за нацията.

Подобно клише, както и джобният часовник на верижка, и старомодният тъмен костюм, изцяло подхождаше на характера му. Той застана насреща ѝ в леко разкрачена поза. Макар и задъхан, имаше вид на човек, който няма да се помръдне от мястото си, докато не получи онова, което желае. Госпожица Марчънт примигна изненадано, поколеба се, после стана и тихо почука на вратата. Той я чу да казва: „Господин Легат моли да го приемете“. И след кратка пауза: „Твърди, че било извънредно важно.“ Нова пауза, после: „Да, мисля, че трябва“. Отвътре ясно се чу недоволно ръмжене.

Тя се дръпна встрани и го пропусна да мине. Когато се изравни с нея, Легат я изгледа с такава благодарност, че тя се изчерви.

Огромните размери на стаята — само таванът беше поне шест метра висок — правеха сър Александър да изглежда още по-дребен. Беше седнал не зад бюрото си, а на заседателната маса. Повърхността ѝ беше почти изцяло покрита с разноцветни купчини хартия — бяла за протоколи от заседания и телеграми, синя за чернови, бледолилава за докладни, зелена за официални документи на кабинета; тук — там се виждаха и цели папки, завързани с розови ленти. Постоянният заместник- министър носеше рогови очила с кръгли стъкла, над които сега изгледа раздразнено Легат. — Да?

— Съжалявам, че ви безпокоя, но си казах, че трябва да видите това.

— О, боже! Сега пък какво има?

Кадоган се пресегна, взе от ръката му петте изписани на машина страници и хвърли поглед на най-горната…

A if Anordnung des Obersteri Befehlshabers der Wehrmacht.

Намръщи се, после отгърна направо на последната…