Измамата
- Автор: Каултър Катрин
- Серия: Барон #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Измамата». Краткое содержание книги:
Катрин Каултър описва умело романтичното напрежение между своите герои и успява да предаде не само подробно, но и красиво нюансите на секса и любовта.
Госпожа Роли въздъхна и леко потупа ръката й.
— Госпожа Нийдъл беше бавачка на стария херцог. Някои казват, че е дошла още с Уилям Завоевателя. Настоящият херцог й позволява да прави всичко, което си поиска. Но тя е абсолютно безобидна. Ако все пак решите да отидете до Северната кула, нека ви предупредя — тя е нещо като вещица и знахарка. Сама ще усетите миризмата на отварите й още преди да сте прекрачили прага на нейната светия светих.
— Но вие сте много бледа, мадам! — възкликна след кратка пауза икономката. — Да не би тя да ви разстрои с нещо? Естествено. Тя е винаги толкова мистериозна, че обърква хората. При това го прави с удоволствие. Хайде елате, ще я забравите, щом сложите в уста една малинова кифличка.
— Тя вероятно е много стара…
— Което си е истина, истина е — кимна госпожа Роли, пристъпвайки безшумно до нея. — Негово благородие не иска и да чуе да я изгони от Челси. Не че някой някога е предлагал подобно нещо, макар че, когато вятърът духа от север, отварите и усмърдяват целия замък. Веднъж очите на всички ни сълзяха два дни. Съвсем ясно си спомням — изгоряла канела. Истински кошмар! Но негово благородие тогава само се засмя. Той изпълнява всяка нейна прищявка… Все пак не мога да не й призная, че билковата й лаборатория е направо вълшебна. Хората й носят клончета и коренчета от какво ли не — от всички краища на света. Много е интересно. Тя обикновено не напуска Северната кула, но ето че дойде да ви види лично. Вероятно е дочула за вас и й е било любопитно. Съмнявам се, че ще ви притесни втори път.
Еванджелин потрепера. Знаеше, че тя самата ще отиде в Северната кула.
— Изненадана съм, че ви заварих будна и облечена толкова рано, мадам — отбеляза госпожа Роли и крадешком хвърли поглед към сивата муселинена рокля, с която гостенката бе облечена и вчера. — Жалко, че се е случило така с багажа ви. Ще видим какво херцогът желае да направи по този въпрос.
— Уверявам ви, че херцогът няма да направи абсолютно нищо, госпожо Роли.
— Защо, та той вече определи Дори за ваша камериерка!
Еванджелин се замисли.
— Да, права сте. Очевидно действа светкавично.
— Щом херцогът реши нещо, то става мигновено. По-бърз е и от котарака Ламбърд. Между другото, харесахте ли Дори?
— Да, много приятно момиче.
— Не й позвънихте тази сутрин. Точно за това дойдох, за да се уверя лично, че всичко е наред. Бедното момиче се притесни много, че ви е разочаровало.
Еванджелин си спомни за своята скъпа Маргьорит — винаги тананикаща, винаги усмихната, винаги бърбореща и все похотливо гледаща баща й.
— Допада ми напълно, госпожо Роли. Обещавам ви, че довечера ще й позволя да ми помогне.
Еванджелин си помисли, че вероятно е първата бавачка, към която прикрепят камериерка. Нямаше съмнение, че и икономката, и целият персонал бяха убедени, че работата й с Едмънд е само лек за наранената й гордост.
— Негово благородие е вече в салона за закуска. Той винаги става рано. Казал е на Басик, че няма да тръгва за Лондон днес. — Икономката потри изящните си ръце и допълни: — Ще остане при нас най-малко още една седмица — или поне така смята господин Басик, а той никога не греши. Това ни радва много, мадам, и ние всички ви благодарим, че го задържахте тук.
Тя да го е задържала тук? Положително някакви други причини оправдаваха оставането му, освен, разбира се, ако не желаеше да се увери, че няма да удуши лорд Едмънд в леглото му. Щеше да бъде по-лесно, ако просто я бе настанил и си бе заминал. Ала нещата не винаги се нареждат точно както ни се иска.
Внезапно се озова в Париж, в онази тясна стаичка. Там беше той, гледаше я втренчено и питаше:
— Знаеш ли какво да правиш в леглото с един мъж?
Еванджелин потрепера. Лицето й пребледня.
— Ти си почти на двадесет години, а не някое наивно момиченце. Спала ли си някога с мъж?
Поклати глава. Чувстваше се като заек, който гледа как змията пълзи към него и нищо не може да направи. Той се приближи бавно, усмихна се ехидно, стисна гърдите й и тихо каза:
— Херцогът ще ги хареса. Естествено, ти ще сториш всичко необходимо в името на успеха.
Тя се бе дръпнала, но той я държеше здраво. Болеше я и едва си поемаше дъх.
— О, боже! — възкликна и се препъна.
Девета глава
— Мадам, какво става?! Боже мой, добре ли сте? — Госпожа Роли сграбчи здраво ръката й.
Еванджелин тръсна глава, ала Ошар не благоволи да изчезне. Винаги беше с нея. Понякога образът му беше толкова ясен, че тя имаше чувството, че ако протегне ръка, ще го докосне. Говореше й с непоносимо отчетлив и силен глас или я галеше с толкова нежност, колкото би вложил в погалването на дръжката на стола.