Пътуващият проповедник
- Автор: Колдуел Ърскин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цв Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътуващият проповедник». Краткое содержание книги:
— Може и да ми хареса, а може и да не ми хареса… За какво става дума?
— Добре се чувстваш, нали?
— Като че целият свят гори, ще знаеш — заяви Клей.
Саймън се наведе, докато лицето му се изравни с главата на Клей. Огледа се назад да види дали някой не подслушва. Клей последва примера му и неспокойно погледна през рамо.
— Ще ти бъде ли приятно, ако сега се уреди една срещица, а, братовчеде?
— С кого? Къде? С кого? — пошепна той задъхано.
ГЛАВА ДЕСЕТА
Саймън се приближи още повече и закри Том Роудс в другия край на верандата.
— Навън едно момиче би се радвало да те види, Хори. Иска ли ти се да идеш да го видиш?
— Па може, майка му стара! Къде е?
— После ще говорим за това. Сега те питам, дали ти се иска да го видиш?
— Бяло момиче ли е?
— Бяло е, разбира се. Хич нямаше и да ти казвам, ако не беше бяло.
— Дявол да го вземе! — възкликна Клей — Да вървим!
Напуснаха верандата, без да погледнат към Том. Като завиха зад къщата, Саймън се спря изведнъж и го дръпна за ръката.
— Ти нали имаш малко пари, Хори?
— Пари ли? Може и да имам. Защо те интересува?
— Ето каква е работата. За да я видиш, трябва да й дадеш нещичко. Мисля, че така е редно и справедливо!
— Колко?
— Три долара ще стигнат.
Клей се отдръпна и поклати бавно глава. Лицето му се отпусна и разочарованието веднага го отрезви.
— Ами че аз всичко на всичко си имам един-единствен долар. Трябваше да купя малко бензин в Макгъфин, за да мога да се върна в къщи, и хвърлих няколко зарчета. Останал ми е само един долар.
Саймън прехапа устни от досада.
— Сигурен ли си, Хори? Я виж пак в джобовете! Сигурно имаш повече от един долар. Всеки може да има един долар; ти трябва да имаш поне два или три.
Клей претърси внимателно всичките си джобове, но можа да намери само една захабена и изцапана еднодоларова банкнота. Показа я на Саймън.
— Защо не вземеш назаем от Дийн? — каза Саймън.
— От Дийн ли? Дийн няма пукната пара. Никога не е имала пари, освен ако й дам, а отдавна не е ставало нужда да й давам. Дийн няма никакви пари.
Саймън почна да се разхожда нагоре-надолу. На края се обърна и погледна Клей:
— Дай долара тогава. И ако преди понеделник ти падне нещо повече, ще ми дадеш остатъка.
— Че пък много пари иска за едно виждане бе! Ей, богу, чини ми се, че иска много пари!
— Не са много, като имаш пред вид, че за теб няма никакви ограничения. Платил си си, сега върви да си вземеш съответната равностойност!
Клей погледна как Саймън сгъна банкнотата и я сложи в джоба на панталоните си. Като видя неговият долар да изчезва в джоба на Саймън, той почти пожела да се откаже от сделката. Направи отчаян опит да си го вземе, но го плеснаха през ръката.
— Ама ти ми каза, чини ми се, че на нея трябва да платя! — заяви Клей. — Чини ми се, че няма защо ти да ми прибираш парите!
— Аз ги пазя за нейна сметка — каза Саймън късо.
Той хвана Клей за ръка и го поведе към обора. След като бяха извървели няколко крачки, Клей се освободи.
— Слушай, чакай малко. Къде ме водиш?
— В обора, братовчеде — каза Саймън и посегна към ръката му.
— Че какво пък ще търси някой в моя обор. Отдавна живея тука и никога не съм виждал човек в моя обор!
— Сума ти неща стават, Хори, за които ти нищо не знаеш. Хайде!
Отидоха до обора и влязоха вътре. Не се виждаше никой. Клетките бяха отворени, беше отворена и вратата на стаичката, където държаха хамутите. За миг Саймън се огледа несъзнателно и тогава видя стълбата за сеновала.
— Да се качим горе — каза той и побутна Клей към стълбата.
— Ама горе няма нищо, съвсем нищо, освен няколко бали фураж и малко сено от фий — запротестира Клей. — Нали знам какво има горе! Какво ще се качвам по стълбата, за да гледам фуража!
Саймън го издърпа до стълбата и го избута на първото стъпало. След като тръгнаха веднъж, бързо се изкачиха. Щом стигнаха сеновала, и двамата се изправиха. Лорен се беше облегнала на една от главните греди.
— Майка му стара! — възкликна Клей. — Какво правиш тук, в сеновала ма, Лорен?
Тя го повика с пръст.
Клей се обърна към Саймън, за да разбере какво значи всичко това. Саймън му кимна и го бутна към Лорен. Той се препъна в балите сено и дигна облак прах.
— Платил си си, Хори! Хайде, готово! — каза му Саймън.
— Ами че това е Лорен — протестира Клей. — Ти ми каза, че тука горе имало някои, който искал да ме види. И аз тръгнах и ти дадох всичките си пари. Та това е Лорен.
— Ти ми плати, за да видиш Лорен — потвърди Саймън. — Ето ти я на! Хайде, готово, Хори!
Известно време Клей стоя изумен. Погледна най-напред Лорен, след това Саймън и се загледа в сеното под краката си.