Бог-император на Дюна [God Emperor of Dune - bg]

Сборна зала на размирниците, клас Б — помисли Сиона.

Явно „залата“ бе предназначена за складова камера, така че фиксираните светоглобуси бяха пренастроени в еднообразен бял блясък. Беше дълга около трийсет стъпки и малко по-тясна. До нея можеше да се стигне само през лабиринтна серия от подобни камери, една от които — подходящо обзаведена със здрави и твърди сгъваеми столове — бе предназначена за спално помещение на сервизния персонал. Деветнайсет от приятелите-бунтари на Сиона бяха заели местата около нея с изключение на няколко, оставени за закъснелите, които все пак можеха да дойдат на сбирката.

Времето беше подбрано между нощната и утринната смяна с цел да се прикрие притокът на повече хора в плътно заетите сервизни помещения. Повечето от размирниците бяха пременени като работници в енергийния сектор — тънки сиви панталони и куртки за еднократна употреба. Неколцина, включително Сиона, бяха облечени в зелените униформи на машинни инспектори.

Гласът на Топри се носеше с настойчива монотонност в залата. За отбелязване бе, че сега той изобщо не писукаше, следвайки хода на церемонията. Всъщност трябваше да се признае, че се представяше доста добре за целта, особено в очите на нововербуваните. Самата Сиона бе започнала да гледа на него по друг начин след рязко изразеното недоверие на Найла. Дружката й умееше да говори с язвителна искреност, която веднага смъкваше маските. След последния им сблъсък бе научила за Топри доста неща.

Тя най-после се обърна и погледна към него. Студената сребриста светлина никак не бе подходяща за бледата му кожа. Служеше си с имитация на кристален нож(*) по време на церемонията — контрабандно копие, закупено от музейните свободни. Гледайки острието в ръцете му, тя си спомни за протичането на сделката. Идеята беше на Топри и тогава я бе приела за подходяща. Той я заведе на срещата в един бордей в покрайнините на Онн, излизайки от града с падането на здрача. Бяха чакали вечерта, така че тъмнината да скрие пристигането на свободните от музея. Не им се позволяваше излизане от техните жилища в сийча без специално разрешение от Бог-Императора.

Вече почти се бе отказала и се канеше да си тръгва, когато свободният пристигна като сянка на нощта, оставяйки свитата си за стража отвън до вратата. Топри и Сиона седяха на груба пейка, опряна о влажна стена в съвършено празна стая. Единствената светлина идваше от мъждив факел, прикрепен на пръчка, забучена в ронещата се кирпичена стена.

Първите думи на свободния я изпълниха с опасения:

— Носите ли парите?

Двамата бяха станали при неговото влизане. Въпросът му като че ли не направи никакво впечатление на Топри. Той потупа кесията под дрехата си, накарвайки я да звънне.