Алената чума

— Какво има? — попита дядото.

— Коне — отговори момчето. — За първи път ги виждам на брега. В планините са се навъдили планинските лъвове и конете идват тук.

Слънцето се спускаше към хоризонта, забулен от безредна камара облаци и червените му лъчи се разтваряха като ветрило в небето. А от бялата пяна на разбиващите се о брега вълни пропълзяваха върху черните камъни морските лъвове. Те играеха, биеха се, любеха се и пееха своята песен, както преди хиляди векове.

— Да вървим, дядо — повика го Едвин.

И те закрачиха покрай релсите, към гората, да настигнат стадото — облечени в кожи старец и момче.