Сянката на Кондора
- Автор: Грейди Джеймс
- Серия: Кондора #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сянката на Кондора». Краткое содержание книги:
Кевин трябваше да се свърже с възрастния човек, и то колкото се може по-бързо. В този случай той имаше късмет, защото се намираше на приятелска територия. Англичаните сътрудничат максимално с американските тайни служби, доколкото това не противоречи на собствените им интереси и не излага на опасност операциите им. Британското разузнаване, чието начало е поставено през 1573 година, е много добро, когато става дума за определяне и защитата на собствените му интереси, но сътрудничеството му с приятелските служби е не по-лошо. Например MI5 — службата за вътрешно контраразузнаване — спомогна до голяма степен, когато се наложи да се прекара специална телефонна линия между лондонския щаб на ЦРУ и американското посолство. И тази помощ беше толкова добра, че наистина много малко хора знаят къде е поставен кабелът. ЦРУ се отблагодарява, като позволява на MI5 да използва линията, когато и двете страни мислят, че е необходимо.
Тази комуникационна линия не е обикновено устройство. Кабелът е изработен в комплекса Лангли и е свързан със специални устройства, които кодират разговорите и регистрират всички освен най-съвършените опити за подслушване. За да се избягнат технически по-съвършените подслушвателни средства, линията се проверява периодично от ЦРУ и MI5. Тази линия е свързана със специален трансатлантически кабел. От американската му страна той има директна връзка с Лангли. По този кабел едно обаждане може да бъде прието в централата на ЦРУ, а може да бъде пренасочено и до всяка част на страната. Разбира се, приемащият апарат трябва да има устройство за декодиране.
С първото си обаждане в посолството Кевин предупреди нощния дежурен, който на свой ред се обади във Вашингтон и уреди възрастният мъж да очаква специален разговор. Цялата процедура отне по-малко от половин час. Дори и експертите на ЦРУ не можеха да елиминират всички шумове при трансатлантическите разговори. Допълнителните смущения в резултат на кодирането и декодирането влошаваха още повече нещата. И двамата трябваше да се напрягат, за да се разбират, но думите все пак се чуваха.
— Кевин — попита Възрастния, — как си? Добре ли вървят нещата?
— Аз съм добре, сър, но нещата не вървят добре. Може би съм попаднал на нещо, но ми трябват някои дреболии, които вие можете да осигурите.
— Не може ли подробностите да пристигнат по специален куриер?
Кевин се усмихна. Старецът нямаше доверие на каквито и да било електронни комуникации, без значение колко добре са подсигурени срещу подслушване.
— Боя се, че не. Освен ако не мислите, че цялата работа не е толкова бърза.
— Да, предполагам, че си прав. Какво искаш?
— Трябва ми официален приятел. Някой, който да ми помогне да проведа мащабно разследване. Предпочитам да е някой от полицията, макар че и човек от Специалния отдел, MI5 или MI6 също ще свърши работа.
— Според мен от Специалния отдел. Той заема удобно положение между разузнаването и полицията. Няма смисъл директно да замесваме Петицата и Шестицата. И без това нещата са сложни. Ще ти го осигуря заедно с нужното прикритие. Ще ми трябват около четири часа. Карл ще ти се обади.
— Добре. През това време ще поспя. Как е нашият Кондор?
Възрастния направи пауза, преди да отговори.
— Той тръгна, Кевин, момчето ми. Той тръгна. Кевин беше сигурен, че възрастният човек се усмихва.
КОТАРАКЪТ САМО СЕ УСМИХНА, КОГАТО ВИДЯ АЛИСА. ИЗГЛЕЖДА ДОБРОНАМЕРЕН, ПОМИСЛИ СИ ТЯ. И ВСЕ ПАК ИМАШЕ МНОГО ДЪЛГИ НОКТИ И УЖАСНО МНОГО ЗЪБИ, ТАКА ЧЕ ТЯ ЧУВСТВАШЕ — КЪМ НЕГО ТРЯБВА ДА СЕ ОТНАСЯШ С УВАЖЕНИЕ.
Владимир Серов вдигна за малко поглед от бюрото си, за да поздрави човека, когото адютантът му въведе.
— А добро утро, другарю Нурич, само за миг почакайте. — Серов отново заби поглед в бюрото, като се правеше, че чете документите, които държеше, като по този начин искаше да даде време на Нурич да се отпусне.
Нурич се огледа наоколо и седна на твърдия дървен стол. Голи стени, забеляза той, без карти, картини и украшения. Погледна небрежно към бюрото, но Серов държеше документите под такъв ъгъл, че не можеше да разбере какви са. Последваха няколко минути тишина, после Серов затвори папката (без етикет, забеляза Нурич) и каза:
— Е, как сте?
— Добре, благодаря, другарю Серов — отвърна Нурич. Учтивият му отговор беше все пак малко твърд за вкуса на Серов. Добре, помисли си той, това, че не ми харесва, само ще улесни нещата. — Надявам се, че и вие сте добре.
— Да, благодаря. — Серов започна да лъже: — За вас имаме една много важна операция. Много важна. Разбирам, че от доста време не сте се занимавали с оперативна работа, но вие сте единственият квалифициран човек, когото имаме на разположение.