Отровни думи
- Автор: Линдзи Джоана
- Серия: malory-anderson family saga #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Отровни думи». Краткое содержание книги:
На търга в публичния дом я купува за любовница младият богаташ лорд Дерек Малори. Той не подозира, че момичето е от благородно потекло, но нейната невинност и вродена изтънченост пленяват сърцето му.
Скоро щеше да се стъмни. Тя си припомни колко уютно се бе почувствала в скута на младия мъж. Отпусна се в мекото кресло, зави се с едно одеяло, питайки се какво ли си мисли той за нея. Топлината на огъня я сгря и девойката скоро се унесе в дълбок сън.
ЕДИНАДЕСЕТА ГЛАВА
Когато на другата сутрин Келси се събуди, остана смаяна като разбра, че е сама във вилата. Очевидно Дерек не се бе върнал през нощта, а ако го бе сторил, то явно не си бе направил труда да я събуди и отново бе излязъл, защото сега го нямаше. Никъде не се виждаше и следа от необходимите продукти, които бе обещал да достави.
Изминаха няколко часа, през които неспокойно се питаше какво се бе случило. Ала нищо не й идваше наум. Не и оставаше нищо друго, освен да чака. Преди да излезе миналата вечер, младият лорд достатъчно ясно и бе заявил, че не желае тя да напуска къщата.
Видя, че Дерек бе донесъл кошницата, която госпожа Хърсъл бе приготвила за нея. Повдигна капака и откри чиния с няколко вида пасти, увити в кърпа, както и бурканче със сладко и малък нож.
Четирите пасти щяха за известно време да залъжат глада й, но нямаше да я заситят, защото от предния ден на обяд не бе слагала залък в устата си. Сега й се искаше да бе спала до по-късно, за да не я измъчва и гладът.
По обяд от Дерек нямаше и следа. Предупреждението му да не излиза вече нямаше значение. Девойката бе сама в тази непозната местност, в тази чужда вила при това без никаква храна и без едно пени в джоба. Ако той не се появеше до вечерта, щеше да изпадне в сериозна опасност.
Но той, разбира се, щеше да се върне. Не се съмняваше в това. Вероятно напълно бе забравил, че във вилата няма храна. Обаче когато и следобедът мина, а него все още го нямаше, Келси реши, че трябва да предприеме нещо и да го намери.
Видя писмото му в мига, в който отвори входната врата. Бе забодено на вратата и падна на земята, щом я отвори. Разбира се, тя не знаеше, че е от него, докато не счупи печата и не го отвори.
Скъпа Келси,
Когато влязох в къщата, пристигна куриер с писмо от баща ми. Той срочно ме вика в Харвестън. Не бива да губя време, затова ти изпращам тази бележка. Не знам защо ме вика, но ще гледам да се върна след един или най-много два дни. Ако се забавя, ще ти изпратя писмо. Предполагам, че ще бъдеш добре, докато отново се видим.