Аз, детективът-нобелист
- Автор: Спиров Георги
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Аз, детективът-нобелист». Краткое содержание книги:
— Пази Боже, само това оставаше! Искам да кажа, не ме засяга за кого работите, но ще ни сътрудничите ли, защото ние тук сме доста затруднени.
— Никакъв проблем. Но първо какво можете да ми кажете за жертвата?
— Ами още не сме сигурни, че е убийство. Няма външни белези от насилие.
— А аутопсията?
— Мадам… съжалявам, Делия, ние сме само едно затънтено градче в блатата край Пенобскът и най-близкият съдебен лекар е в Бангор, та ще дойде чак привечер. Нали пак ще се чуем… А за човека почти нищо не знаем. Ленърд Ботафого се появи тук преди няколко седмици. Нае една къща за три месеца и толкова. Особняк, въобще не знаем с какво се занимава. И не можем да установим нищо за контактите му. Никаква поща, и за близо месец нито веднъж не е сядал пред компютъра в къщата, представяте ли си?! А смартфонът му е добре защитен, още не можем да проникнем в него.
— Какви документи открихте?
— Само карта за социална осигуровка, издадена преди три години в Хот-Спрингс, Южна Дакота. Проследихме я — оттогава поне десетина пъти е сменил адреса си.
— Това не ви ли прилича на замитане на следите?
— Искате да кажете, че й е променил самоличността? Наистина, живял е все в такива забутани местенца като нашето. Мон диьо, за това въобще не бях помислил — шерифът Симон изрече тези думи с такова себепорицание, че пред очите на Делия изникна образът му: едър, склонен към затлъстяване чернокос и мустакат каджун, по чиито бузи бавно се стича издайническата червенина на притеснението — нали го бяха уличили, макар и косвено, в непрофесионализъм (при следващия им разговор той си беше включил камерата и тя се убеди, че представата й почти напълно съответстваше на действителността, само дето косата и мустаците бяха почти побелели). — Ще трябва да му пусна очите и пръстите в бюлетина.
— Направете го за всеки случай, макар че ако си е присадил кожа или си е направил ретинопластика, търсенето ще ви отведе в гробищата… По-сигурно ще е с ДНК-кода. А какви доходи има?
— Намерихме само една златна „Виза“, и чакаме разрешение от съдията да отворим сметката му.
— При какви обстоятелства го открихте?
— Рано сутринта две дечица като отивали на спирката на училищния автобус, го видели да лежи на пътечката през Биг Форест, това е градският ни парк. Беше паднал насред алеята, а по обувките му имаше полепнали тревички, значи е газил из тревата. Но това нищо не значи, къщата му е наблизо и много хора минават напряко.
— А кога е умрял?
— Нашият лекар смята, че смъртта е настъпила през нощта, между един и три часа.
— Установихте ли какво е правил преди това?
— В осем вечерта е отишъл в боулинг-клуба и си е тръгнал оттам малко след полунощ.
— И това ли е всичко? — попита Делия, след като паузата се проточи няколко секунди.
— Ами… засега това — отвърна шерифът, после изведнъж рече: — Я изчакайте малко така — и заговори с някого край себе си, после продължи към нея: — Сега дойде помощникът ми и каза, че снощи видели Ботафого да слиза от автобуса, но не знаем откъде се е връщал. Утре, когато шофьорът отново мине оттук, ще изясним и това, а с вас нека се чуем привечер, като мине аутопсията.
На прощаване Делия не се сдържа: — Няма що, цяла торба информация ми изсипахте! — и в този момент сякаш усети как лицето му обидено се вкаменява, затова побърза да добави, като се стараеше гласът й да не звучи извинително: — Ще ви помоля, като събирате информация, да проследите дали има някакви нишки, които да го свързват с Кеймбридж.
— Масачузетския или английския, ако смея да попитам?
Две седмици след като се бе появила в МТИ като гост-професор, Делия още нямаше никакъв напредък в разследването си. Като за проклетия, и инцидентите сякаш прекъснаха с пристигането й. При липсата на пресен материал, тя все прехвърляше рехавото предварително досие с надеждата да намери някаква логическа връзка между случките. А и противно на утвърденото мнение, академичната общност не проявяваше особена склонност към общуване, така че тя се видя принудена да отстъпи от първоначалната си позиция и прие да води индивидуални занятия с неколцина от най-упоритите си слушатели. „Само от скука, скъпа, за да разнообразя малко всекидневието си“, оправда се тя в поредното писмо до Хелън. Но тогава още не бе получила поканата за неделното парти в клуба на културистите.
В събота Делия не отиде на джогинг и остана до късно в леглото, опивайки се от сладостното чувство на виновност, задето е нарушила железния график на навиците си. Когато стана — вече наближаваше пладне — установи, че в хладилника няма нищо освен пакет мляко, и мина само с две-три бисквити. Късно следобед обаче стомахът си каза думата и тя реши, че вече си е взела годишната дажба мързел. Все още с усещането, че си позволява нещо осъдително, прекара пред огледалото много повече от обичайните две-три минути и едва когато изчерпи възможностите на наличната козметика, тръшна вратата след себе си.