Изгубените открития
- Автор: Василатос Джери
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Изгубените открития». Краткое содержание книги:
Какви са заплетените интриги, които преднамерено променят историята? Всяка глава е едно истинско биографично съкровище. Пред нас се разкрива свят, съществувал стотици години извън предначертания му път на развитие.
Магнетична од
Веднъж Райхенбах използвал наред с минералните си образци и малко парче магнит. Когато магнитът се озовал в помещението за наблюдения, пациентът едва ли не изпаднал в екстаз. Баронът бил силно впечатлен, когато разбрал, че наситеността и силата на од-цветовете от магнита надхвърлят всичко виждано до този момент. Това накарало Райхенбах да използва по-силни магнити. Надеждите му да разбере още повече характера на од нямало да останат напразни. Започнали да се използват големи магнити с различни размери, форми и симетрии. Заедно с тях се появили и може би най-поразителните цветове и фокусирани од-ефекти.
Пациентите били поставени пред най-различни магнити. Всички те ахвали и описвали невероятната красота и изящество на ефектите. По-слабо чувствителните виждали ярък син пламък, излизащ от северния полюс на магнита, и червен — от южния. Баронът бил силно въодушевен от тези твърдения, защото ги виждал и самият той. Решил да провери ефекта от използването на още по-голяма мощност. Когато в помещението бил внесен 45 килограмов магнит във формата на подкова и насочени нагоре краища, всички пациенти ясно видели как мощна светлина изпълва стаята.
Трептящите светлини се издигали нагоре (очевидно под налягане) от двата полюса. Самите полюси били покрити с малки пламъчета, които непрекъснато се движели по повърхността на магнита. Нюансите били наистина неописуеми. Освен цветовете, светлината носела със себе си и други усещания. Сините пламъци на северния полюс били хладни и успокояващи, а червените на южния — горещи и дразнещи. Разликите били поразителни и много точно съответствали на въздействието на цветовете от слънчевия спектър. Баронът се досетил за вероятното съществуване на вселенско единство на силата од в този феномен.
Свръхчувствителните пациенти възприемали много повече неща от останалите. Те виждали искрящи дъги, които изведнъж обхващали магнитите от всички страни. Тъмни дъги. Тези нюанси задържали структурата си в пространството. Опитите да бъдат разпръснати с помощта на въздушни течения и други средства били неуспешни.
Многоцветната светлина се излъчвала от всички страни. Дъгата продължавала на цели два метра от магнита! Тялото на магнита между полюсите било покрито от множество искри и трептящи пламъчета. Пламъците, издигащи се над полюсите, не се привличали и не взаимодействали помежду си. Действали независимо един от друг, без да се комбинират или отблъскват. Целият магнит бил покрит с пламъчета, сякаш обхванат от някакъв загадъчен „пожар“.
Към тавана се издигал сиво-бял „од-пушек“. Духането върху него карало пламъците да трептят. За разлика от обикновения огън обаче магнитният пламък бързо възстановявал своята форма и интензитет. Баронът вече бил разбрал, че разлюляването на од-пламъците няма нищо общо с раздвижването на въздуха при духането срещу тях. Магнитните од-пламъци можели да изгаснат за миг, без това да се дължи на въздействие върху мощността на магнита.
Райхенбах взел няколко големи прави магнита и ги изправил един до друг. Когато южният полюс бил във вертикално положение, пациентите различили светещо колело от цветове — зеленикавожълт (север), виолетово-син (изток), червен (юг) и жълт (запад). Когато горе се намирал северният полюс, цветовете били съответно зеленикаво жълт. Тази устойчива форма и структура изненадала всички. Като се има предвид, че разрядите (изпразванията) били непрекъснато мятащи се од-пламъци, било трудно да се разбере действителният източник на колелото. Как е възможно сложното му оцветяване да се придържа към толкова стриктна организация?
Около магнитните полюси били навити медни жици и в затъмнената стая за наблюдения били вкарани дълги проводници. Пациентите видели големи магнитни пламъци, изскачащи от краищата на проводниците. Земният магнетизъм не влияел и не променял полярността на феномените од. За проучване на земния магнетизъм в тъмното помещение били внесени големи пръти от меко желязо, които били разположени според посоките на света. Земните магнитни цветове, макар и по-приглушени, следвали същите „правила“ в цвета и положението си. Никакъв квантитативен анализ до този момент не можел да отдели такива особености като магнитен „изток“ и „запад“!
Били направени опити с различни форми от меко желязо — плочи, дискове, конуси, цилиндри и сфери. Подложени на въздействието на магнитите, след индукцията те започвали да излъчват одсветлинни ефекти. Ясно се виждали потоци од, минаващи между магнита и желязото — нещо като флуиден обмен на од-лъчение. Синият северен полюс индуцирал червен южен полюс върху повърхността на железните предмети, а на обратната им страна се появявали сини северни пламъци. Повърхностите се покривали с многоцветни трептящи гирлянди от светлини. Когато пациентите духали срещу светлините, те ставали по-ярки и се разделяли, след което възвръщали първоначалния си вид.