Францисканският заговор

Сигурно се е молила често през изминалите пет години въпреки нарастващата омраза и желание за мъст. Сигурно се е питала защо чичо й не е дошъл да я вземе. Може би дори не е знаел къде са я отвели или кой е извършил убийствата. Сигурно се е върнал от Тоди и е заварил жестока касапница. Прислугата вероятно е избягала или ако са останали, не са могли да кажат кои са извършителите.

Запита се още и що за рицар ще се съгласи да извърши убийство срещу заплащане. И защо Амата е останала в „Сан Дамиано“? Защо се е съгласила, въпреки огромния риск, да му донесе писмото на Лео, при положение че е имала възможност да избяга и да пропътува далеч по-безопасния маршрут до Колдимецо? Вероятно се е опасявала, че няма при кого да се завърне у дома си. Колкото повече опознаваше това момиче, толкова по-объркан и заинтригуван се чувстваше Конрад.

Отвътре му напираше да я погали по главицата, както бе направил с треперещата лисица. Но щом понечи да протегне ръка, усети как слабините му се свиват болезнено и възприе това като предупреждение да не я докосва.

— Искрено съжалявам, Амата — рече той.

— Не си хаби съжалението — тросна му се тя. — То няма да върне семейството ми. — Изобщо не отвори очи, но той видя как в ъгълчетата им са се събрали сълзи.

Използва случая, за да огледа по-подробно лицето й с надеждата да открие някакъв белег, който да му помогне да разбере по-добре тази загадъчна жена дете. Беше стиснала здраво зъби, по слепоочията й се стичаха сълзи, които попиваха в земята. Тя бе разкрила пред него най-уязвимата страна на съществото си и той стана свидетел на нейната безпомощност. Но острият й отговор донякъде го освободи. Върна го обратно в действителността. Втренчи се със страхопочитание в ръката си — същата, с която за малко не я погали по главата. Бе на косъм да разнищи всичко, което бе натрупал в духовен аспект в продължение на годините усамотение.

Като малък обичаше да се гмурка за медузи в пристанището на Анкона. Веднъж по време на медитация се улови да сравнява медузите с човешката душа. Оставена да изсъхне на слънцето, медузата става лека и пореста, също като душа, оставена под ослепителните лъчи на Божията благодат. Преди Амата да пристигне в хижата му с писмото, се бе надявал собствената му душа едва ли не да е постигнала това безтегловно състояние. Но през последните два дни духът му натежа и се разплу, след като попи първо грижите на Лео, а после и на момичето, след като набъбна от отдавна забравени чувства. Изведнъж отчаяно му се прииска да остане сам.

— Отивам да потърся удобно място за пренощуване — рече й. — Тази нощ ще се излее проливен дъжд. Няма да се бавя.

Амата отвори очи. Той развърза шнура на колана си, стана и изтупа прахоляка от дрехата си. Докато се отдалечаваше към дърветата, се обърна и погледна за последно самотната фигура, просната на хребета, после наведе глава и потъна в мрачните дебри.