Сладък лъжец
- Автор: Деверо Джуд
- Серия: taggert #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Бранимир Минчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сладък лъжец». Краткое содержание книги:
Тя дръпна рязко и ядосано ръката си.
Той въздъхна.
— Мен ли мразиш, или всички мъже? — учуди се на себе си, съзнавайки колко много желае да му каже, че не го мрази лично.
Но Саманта не му отговори, а загледана в чинията си, го попита.
— Защо не му кажеш истината?
Трябваше му малко време да си спомни за какво са говорили.
— Да кажа на Барет, че искам да пиша за него?
— Напълно разбирам антипатията му към писателите — каза тя, като думата „писатели“ бе изречена с отвращение.
— Значи това, че пиша, е още една черна точка за мен? — въздъхна той. — Ще ми кажеш ли защо?
Не очакваше да му отговори.
— О’кей, пази си тайните. Чувала ли си за Ал Капоне? Разбира се, и причината, че си чувала, не е, че е бил най-големият или най-жестокият гангстер, а просто е обичал публичността. Мъкнел е тълпи с репортери със себе си, когато е ходел за риба. Смятал е, че всичко, което прави, трябва да се запомни. Всъщност по времето, когато е живеел в Ню Йорк, Барет е бил по-голям от Капоне. Но Барет мрази публичността. Дори не е позволявал да му направят снимка и никога не е давал интервю.
— Значи ти мислиш, че ако му кажеш истината и му пишеш, че жена, която вероятно е негова внучка, и един любопитен писател искат да го видят, ще откаже?
— Сигурен съм. Затова трябва да съм ти някакъв много близък човек. Съпруг със сигурност отпада. Какво ще кажеш за годеник?
— А доведен брат?
— Ако Барет се е видял с Макси, ще знае, че е лъжа.
Тя се опита да измисли нещо друго, тъй като не желаеше тази лъжлива интимност, която трябваше да демонстрират дори за един следобед.
Той много добре разбираше терзанието й, сякаш четеше мислите й.
— Какво толкова имаш срещу мен?
Тя присви очи.
— Наистина ли искаш да се ожениш за мен? Да се установим някъде, да имаме деца?
— Не съм планирал да се женя тази седмица.
— Тогава ти не си влюбен в мен? Дълбоко и истински влюбен?
— Та ние досега не сме провели един разговор, в който да няма враждебност.
— О… тогава това, което наистина искаш, е да спиш с мен и това е всичко — тя се наведе напред. — Нека ви кажа нещо, мистър Тагърт. Също както ти си старомоден мъж, аз съм старомодна жена. Не съм съвременна жена, която се чуди дали да легне или не с един мъж при първата им среща. Аз съм от този тип жени, които се питат дали да целунат или не един мъж при третата им среща. Не желая да легна с теб и, Господ да ми е на помощ, не искам да се омъжвам при каквито и да е обстоятелства. Една кардинална грешка в живота е достатъчна. Това е девизът ми. А аз я направих и съм се поучила от това. Ясна ли съм?
Майк се облегна назад. Гледаше я и се опитваше да си обясни откъде идваше враждебността й. Дейв му бе разказал доста неща, но все пак бе неподготвен за подобна враждебност.
— Мисля, че бях. Сега сме наясно, нали? Искам да изпълня изискванията в завещанието на баща ми и да напусна този град и ще направя каквото е нужно, но нищо повече. Разбра ли ме?
— Малко по-добре — отвърна той меко.
— Добре. Значи можем да действаме. Ти можеш да пишеш на Барет, че ще отида да го видя с годеника си. След срещата ще се преместя от твоята къща, а ти ще ми дадеш документ, че съм изпълнила завещанието. Съгласен ли си?
— Почти. Имам една забележка. Между написването на писмото и получаването на отговора ще има един период от няколко дни. През това време не искам да се отделяш от мен.
— Какво?
— Не искам да стоиш сама в апартамента на баща си. Докато изпълняваш завещанието на баща си, съм отговорен за теб.
— Всичко… О, да, разбирам. Ти каза преди малко, че мислиш, че съм пред самоубийство. Мога да ви уверя, мистър Тагърт, че аз…
— Аз мога да ви уверя, мис Елиът, че съм го решил. Можем да ходим където поискате, на пазар, да посетим Статуята на Свободата, където и да е, но ще го правим заедно.
— Аз няма да…
Той понечи да стане.
— Този разговор завърши. Да си отиваме у нас и да ти помогна да се приготвиш.
— Да се приготвя?
— Да заминеш.
— Но… — знаеше много добре какво има предвид. Или ще изпълни всичко, което той иска и както го иска, или ще напусне къщата. Той държеше козовете. Ако искаше да получи парите на баща си, трябваше да направи това, което той искаше.
— Добре — каза тя с отвращение и стана. — Но си дръж ръцете далеч от мен.
Той я гледаше странно.
— Този твой съпруг трябва да е бил голямо копеле.
— Не е точно така. Покажи ми една жена, омъжена повече от две години, и аз ще ти докажа, че тя е жена с голяма търпимост към болката.
— Предполагам, че твоята търпимост не е толкова голяма, иначе все още щеше да си омъжена за него.
Тя отвърна поглед.