Сърце от лед
- Автор: Деверо Джуд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сърце от лед». Краткое содержание книги:
— Всъщност защо не? — пошушна след малко Хюстън, отпусна се назад в леглото и за пръв път се замисли сериозно над този въпрос.
ГЛАВА ШЕСТА
Но още на следващата сутрин Хюстън стигна до убеждението, че й е абсолютно невъзможно да се омъжи за мистър Тагърт. Майка й непрекъснато подсмърчаше на масата за закуска и няколко пъти извика през плач:
— Моите хубави дъщери! Какво ще стане сега с тях?
А Блеър и Дънкан ожесточено спореха дали Блеър окончателно е разсипала живота на Хюстън. Всъщност Хюстън не беше сигурна дали това е спор, защото този път двамата по изключение бяха на едно мнение.
Хюстън се включи в дебатите в момента, когато се твърдеше, че за нея Кен Тагърт бил само инструмент, посредством който искала да се самонакаже за загубата на Леандър. Но никой не пожела да изслуша доводите й, а и безутешното отчаяние на Блеър не можеше да бъде разклатено с никакви аргументи. Затова Хюстън скоро се отказа да слуша и да участва в разговора. Но тъй като беше станала причина за толкова много сълзи, стигна до извода, че в никакъв случай не може да се омъжи за мистър Тагърт.
Веднага след закуска започнаха да пристигат хора, които просто бяха „решили да наминат“.
— Направих ябълков сладкиш и се сетих колко много го обичаш, Оупъл. Затова опекох два и ти донесох единия. Как са близначките?
Към обед къщата се препълни с хора и всякакви неща за ядене. Мистър Гейтс остана в пивоварната си и нареди една от прислужничките да му занесе храната в кабинета. Хюстън, Блеър и Оупъл трябваше сами да се оправят е многото хора.
— Наистина ли се влюби от пръв поглед в мистър Тагърт, Хюстън?
— Вземете си още едно парче ябълков сладкиш, мисис Трисдейл — отговори невъзмутимо Хюстън.
В единадесет часа Блеър успя да се измъкне незабелязано през задната врата и остави Оупъл и Хюстън сами на бойното поле. Върна се в къщи едва към три.
— Още ли са тук? — простена тя, поглеждайки към насъбралите се в градината жители на Чандлър.
В три и половина пред Вила Чандлър спря такава красива карета, каквато в града още не бяха виждали. Лакирана в бяло, с бели колела и кремав сгъваем гюрук с месингов обков. Предните седалки бяха тапицирани с червена кожа, а отзад имаше тясно местенце за слугата.
Събраните на моравата дами, хората на верандата и посетителите, които се тълпяха в салона и антрето, забравиха въпросите, които напираха на устните им, и зяпнаха с отворени уста непознатото превозно средство.
Кочияшът, чиито груби дрехи никак не подхождаха на луксозната карета, слезе от капрата и се упъти право към събралите се хора.
— Коя от вас е мис Хюстън Чандлър? — попита той в настъпилата тишина.
— Аз — отговори Хюстън и излезе напред.
Мъжът бръкна в джоба си, извади едно листче и започна да чете:
— Тази карета е подарък от човека, за когото ще се омъжвате — мистър Кен Тагърт. Това е карета за дама, лек файтон с много добър кон.
Той сгъна листчето, прибра го в джоба си и си тръгна.
— А, да — каза след малко и отново се обърна към къщата. — Това също ви го праща мистър Тагърт. — Той хвърли едно малко пакетче, обвито в кафява хартия, в посоката, където се намираше Хюстън, и тя едва успя да го хване.
Подсвирквайки си, мъжът мина през градината, излезе на улицата и хората гледаха след него, докато изчезна зад следващия ъгъл.
— Е, Хюстън — обади се Тиа, — няма ли да разопаковаш подаръка си?
Хюстън съвсем не беше сигурна дали трябва да отвори пакетчето, защото знаеше какво ще намери в него. А щом приемеше пръстена, това би означавало, че приема и мистър Тагърт за свой годеник.
Все пак тя отвори пакетчето и в кутийката проблясна най-големият диамант, който някога беше виждала — огромен, искрящ, зашеметяващ скъпоценен камък, заобиколен от десет квадратно шлифовани смарагда.
Листата на дърветата в градината прошумоляха, когато намиращите се там дами изведнъж поеха дълбоко въздух.
Хюстън решително щракна капачето на кутийката и тръгна право към градинската врата и намиращата се пред нея карета. Не пожела да отговори на нито един от въпросите, с които я щурмуваха, качи се на капрата, дръпна юздите и прекрасният кафяв кон, впрегнат в елегантния файтон, се понесе бодро в тръс.
Хюстън слезе надолу по Шелдън стрийт, пресече реката, която разделяше северната и южната част на града, изкачи стръмната алея за коли пред къщата на Тагърт и спря пред входната врата. Тъй като чукането не даде резултат, тя решително влезе вътре и спря едва в рамката на вратата към кабинета му.
Кен седеше зад писалищната маса с воняща пура в уста и със страхотна бързина даваше указания на Идън, който беше качил краката си върху писалището и също пушеше ужасно смрадлива пура.