Креолско сърце
- Автор: Мартин Кэт
- Серия: southern #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Пенчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Креолско сърце». Краткое содержание книги:
— Храбра си като ирландка, малката — каза той със силен акцент. — Но да не кажеш после, че не съм те предупредил.
Оседлаха конете. Ники поиска дамско седло, макар че Патрик я убеждаваше да предпочете мъжкото.
— С това нещо ще си счупиш тънката шия.
— Така ми е по-лесно да яздя — заяви тя. Не му обясни, че в продължение на години бе яздила само по този начин.
Отведоха конете под дърветата зад конюшнята и се метнаха върху тях. Патрик й помогна да се намести добре, а после сам яхна своя кон. Наполеон бе неспокоен, хапеше юздата. Ники си помисли, че досега не го бяха яздили така. Поговори му тихичко, за да го успокои и скоро бяха готови да потеглят.
— Умееш да се държиш с него — каза Патрик с уважение, смушка хълбоците на големия черен жребец, който си бе избрал и двамата се впуснаха в галоп, като копитата прокънтяха по сухата земя.
Ники не си спомняше да е прекарвала по-хубава нощ. Звездите сияеха над нея, жребецът реагираше на всяка нейна команда и тя се чувстваше свободна като птица. След като яздиха няколко часа покрай полетата със захарна тръстика, те поспряха край потока, за да напоят конете. Слязоха и потопиха нозе в прохладните му води.
— Наистина си хубава, малката. Кой знае каква жена ще излезе от теб.
— Благодаря ти, Патрик.
— Обзалагам се също, че ще станеш добра съпруга, като те слушам само колко умно приказваш и как си възпитана… — той я погледна с възхищение и понечи да добави още нещо, но Наполеон изцвили и им напомни, че е крайно време да поемат за дома.
Ники тайно въздъхна с облекчение. Патрик бе поне две години по-малък от нея, макар да си мислеше, че е тъкмо обратното. Беше добро момче и на драго сърце би се сприятелила с него. Надяваше се, че ще я разбере, когато научи, че всъщност го е заблуждавала.
Мина и през ума, че и Алекс няма да е във възторг, когато научи истината.
— Хайде да се надпреварваме до върха на хълма — подвикна й Патрик, след като възседнаха конете. Двамата препуснаха буйно. В началото двете животни бягаха глава до глава, после Наполеон, смушкан от Ники, прескочи една съборена ограда и изхвърча напред. Когато прекосиха една запустяла нива, той имаше вече две дължини преднина. Галопираше с присвити уши и изопната шия. Едрият чистокръвен жребец се наслаждаваше на надбягването не по-малко от нея.
С висок победен вик Ники го обузда малко преди да изкачат височинката, от която се виждаше господарският дом.
— Прекрасно беше! — възкликна тя. Двамата спряха под един дъб и дадоха на животните да отдъхнат.
— Ти наистина си страхотна ездачка, малката. — Патрик я гледаше почти със страхопочитание.
— Така е — каза Алекс, като излезе от сянката. — И от много кураж ще си счупи врата.
Патрик преглътна толкова мъчително, че дори Ники го чу.
— Тя… тя вече умее да язди, ваша милост. Добре сте я обучили.
— Отведи конете в конюшнята. Съливан иска да си поговори с теб. — Очевидно главният коняр не смяташе просто да си побъбри с момчето.
— Да, ваша милост.
— И престани да ме наричаш така.
— Слушам, ваша милост, тоест… слушам, сър.
Алекс изчака Патрик да отведе конете, после погледна мрачно към Ники, чието сърце биеше толкова лудо, че щеше да се пръсне.
— А що се отнася до теб, малка моя… — Той я хвана за подмишниците и я привдигна, така че тя застана на пръсти. — Как, по дяволите, ти хрумна да направиш подобно нещо? Наполеон е най-скъпият ми кон. При това е опасен. Направо е чудо, че не си си счупила врата. — Той я разтърси яко. — Заслужаваш да те напердаша. И като си помисля… — той я хвана по-силно и се загледа в една пръчка на земята, сякаш тъкмо това смяташе да стори.
Ники разтвори широко очи. Той я гледаше толкова мрачно, сякаш бе готов да я убие. Усещаше колко силни са ръцете, които я държаха, а по издадената му напред брадичка личеше колко е разгневен. Внезапно изпита чувството, че отново се е върнала в дома на Лорен, където се опитваше да се спаси от тежките удари на господаря си и да забрави болката, но в същото време напрегна сетните си сили, за да не покаже колко се страхува. Тя изскимтя и се отпусна в ръцете на Алекс.
— Моля ви, не ме бийте — рече момичето уплашено. — Моля ви…
Алекс разхлаби хватката. За нищо на света не би могъл да я удари. Красивите й очи толкова се бяха разширили, че сякаш заемаха цялото й бледо личице. Девойката трепереше.
— Ах, малката ми. Преди беше толкова храбра, а сега се плашиш. Какво, за бога, са направили с теб?
После тя се разплака с кратки, сърцераздирателни хлипове. Той я прегърна, за да си поплаче на гърдите му, докато влагата от сълзите й проникна чак до кожата му.