Пристанище за мъже
- Автор: Робертс Нора
- Серия: quinn brothers #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Даниела Кьорчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пристанище за мъже». Краткое содержание книги:
Положението му в „Иновейшън“, водещата рекламна фирма в столичния регион, беше стабилно. Никой не се съмняваше, че Филип Куин е поел по бързата писта към върха. И никой, който познаваше мъжа, винаги облечен в елегантно ушити костюми, който може да поръча менюто на съвършен френски и винаги знае кое е най-подходящото вино, не би повярвал, че той някога е предлагал тялото си за жълти стотинки.
Гордееше се с това, може би прекалено много се гордееше, но го смяташе като своя отплата за семейство Куин.
В него все още имаше достатъчно от онова себично момче, за да се бунтува при мисълта да отстъпи дори и сантиметър от завоюваното. Но имаше достатъчно от мъжа, който Рей и Стела бяха създали, за да се замисли над противното.
Трябваше да намери компромисно решение.
Обърна се и погледна към къщата. Горният етаж беше тъмен. Сет вече си бе легнал. Не знаеше точно какво изпитва към момчето. Беше опознал характера му, разбираше го, но се дразнеше от онези свои черти, които виждаше в младия Сет Делаутер.
Дали наистина беше син на Рей Куин?
Ето, помисли си Филип и стисна зъби — възмущаваше се само при мисълта, че това е възможно. Наистина ли мъжът, когото буквално бе боготворил, беше паднал от пиедестала си, отстъпил пред изкушението, предал жена и семейство?
И ако го е направил, как е могъл да обърне гръб на собствената си кръв? Как е могъл този мъж, направил свои чужди деца, да пренебрегва в продължение на повече от десетилетие собствения си син?
„Имаме си достатъчно проблеми — напомни си Филип. — Най-важното е да удържим на обещанието. Да запазим момчето.“
Тръгна към къщата, като се ориентираше по светлината на задната веранда. Кам седеше на стъпалата, а Етан — в люлеещия се стол.
— Сутринта се връщам в Балтимор — съобщи Филип. — Ще видя какво може да уреди адвокатът. Каза, че името на жената от социалните е Спинели?
— Аха. — Кам държеше в ръце чаша черно кафе. — Анна Спинели.
— Сигурно е от районната служба, предполагам от Принсес Ан. Ще го проверя. — Детайлите, помисли си. Ще се съсредоточи върху фактите. — Смятам, че трябва да се представим като трима образцови граждани. Аз вече влизам в категорията — леко се усмихна той. — Вие двамата ще трябва да поработите над себе си.
— Казах на Спинели, че ще си намеря работа. — Дори самата мисъл за това изпълваше Кам с отвращение.
— Аз бих изчакал малко — обади се Етан, докато спокойно се поклащаше в сянката. — Имам една идея, но искам да си помисля още малко. Струва ми се — продължи, — че след като и двамата с Фил сме вече тук, и двамата работим, ти можеш да въртиш къщата.
— О, Господи! — възкликна Кам.
— Така става. — Етан замълча, залюля се и продължи: — Ще бъдеш на разположение, ако от училището се обадят за някакви проблеми, ако Сет се разболее или нещо такова.
— Изглежда разумно — съгласи се Филип и се усмихна на Кам. — Ти ще си мамчето.
— Майната ти!
— Мамчето не говори така.
— Ако си мислиш, че ще се навра тук да ви пера мръсните чорапи и да чистя тоалетната, значи цялото ти учене, с което толкова се гордееш, е било напразно.
— Само временно — отбеляза Етан, макар да му беше приятна представата за брат му, препасан с престилка да обира паяжините. — Ще се сменяме. Сет също ще трябва да поеме някои домакински задължения. Но работата ще падне върху теб през следващите два-три дни, докато Филип измисли как да се оправи с юридическите дела, а аз видя как мога да организирам времето си.
— И аз трябва да оправя някои работи — възрази Кам. — Нещата ми са разпилени из цяла Европа.
— Ами Сет по цял ден е на училище, нали? — Етан разсеяно посегна да погали кучето, което похъркваше до стола му.
— Добре, чудесно! — предаде се. — Ти — посочи към Филип — донеси някакви продукти на връщане. Свършило ни се е почти всичко. А Етан може да сготви нещо. И всеки сам ще оправя леглото си, дявол да го вземе! Не съм ви прислужник.
— Ами закуска? — иронично подхвърли Филип. — Нали няма да изпроводиш мъжете си на работа без топла храна?
Кам го изгледа заплашително.
— Забавляваш се, а?
— Защо не. — Седна на стъпалата и се облегна на лакти. — Някой трябва да пооправи речника на Сет.
— О, да — почти изръмжа Кам. — Ще стане!
— Ако продължава да псува по този начин пред съседите, служителката от социалните и учителите си, ще създаде лошо впечатление. Как върви в училище, между другото?
— Откъде да знам, по дяволите?
— Виж сега, мамо… — Филип изохка, после се разсмя, след като Кам го смушка с лакът.
— Продължавай в същия дух и ще имаш още един съсипан костюм, хитрецо.
— Нека се преоблека и можем да направим няколко рунда. Или по-добре… — Филип вдигна вежди и изгледа братята си.