Екстаз в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Екстаз в смъртта». Краткое содержание книги:
Ив се огледа, забеляза малък дроид-сервитьор в ъгъла на кабинета и му нареди да донесе чаша вода, сетне продължи разпита:
— И така, какво се случи снощи? Може би приятелят ви отново не е могъл да заспи?
— Нямам представа. — Фокс вдигна ръце, после немощно ги отпусна в скута си. — За разлика от него аз винаги спя непробудно. Легнахме си малко преди полунощ, гледахме късните новини по телевизията и изпихме по чаша бренди. Както винаги на сутринта се събудих рано.
— Спомняте ли си колко беше часът?
— Около пет. И двамата обичаме ла закусваме рано; имам навика лично да програмирам утринното меню. Забелязах, че Фиту не е в леглото и реших, че сигурно е в дневната или в някоя от стаите за гости. После влязох в банята и… го видях. Господи, скъпият ми Фиту! Всичко беше обляно в кръв — истински кошмар! — Той притисна треперещата си ръка към устните си и многобройните му пръстени заблестяха. — Изтичах и заудрях с юмруци по гърдите му, опитвах се да го съживя. Бях напълно обезумял. Виждах, че е мъртъв и въпреки това исках да го извадя от ваната. Но той беше прекалено тежък, а ръцете ми трепереха. Прилоша ми. — Фокс притисна с длан корема си. — После повиках линейка.
Ив знаеше, че има опасност той да припадне, ако не успее да го накара да се овладее. Не можеше да му даде успокоително, докато не научеше всички подробности.
— Зная колко мъчително е всичко това за вас, господин Фокс. Съжалявам, че се налага да ви разпитвам точно сега, но повярвайте, че е в интерес на всички.
— Чувствам се по-добре — промърмори той и взе чашата, която му подаваше дроидът. — Искам да приключим колкото е възможно по-бързо.
— Опишете ми в какво настроение беше приятелят ви снощи. Споменахте, че е бил притеснен заради някакво дело.
— Действително беше разтревожен, но не беше изпаднал в депресия. По-скоро бе раздразнен от поведението на някакво ченге, което му създаваше неприятности. — Той отпи няколко глътки вода.
Ив мъдро предпочете да не уточнява кое е досадното ченге, Фокс продължи:
— Освен това му предстояха още няколко тежки дела и той обмисляше стратегията си. Сега разбирате причината за безсънието му — умът му беше подложен на свръхнатоварване.
— Спомняте ли си дали някой го е търсил по видеотелефона или пък дали той се е обаждал на някого?
— Разбира се — обаждаха му се и той се свърза с няколко души. Прибра се около пет и половина и до осем работи в кабинета си на горния етаж. После вечеряхме…
— Споменавал ли е какво го тревожи, освен развоя на делото на Салватори?
— О, да, теглото му. — Фокс се поусмихна. — Изпитваше ужас при мисълта, че може да наддаде дори един килограм. Снощи обсъждахме идеята да увеличи физическите натоварвания и да се подложи на специална операция. Гледахме някаква комедия по телевизията, после си легнах. Но това вече ви го казах.
— Скарахте ли се?
— Моля?
— Попитах ви дали сте се скарали. Ръката ви е покрита със синини, да не би да се сте сбили?
— Не. — Фокс пребледня още повече и очите му отново се наляха със сълзи, заплашващи да рукнат като порой. — Никога не сме стигали до физическа разправа. Естествено карахме се от време на време. Човешко е, нали разбирате. А синините… сигурно съм се ударил в ръба на ваната, докато се опитвах да…
— Може би господин Фитухю е имал връзка с други.
Фокс гневно я изгледа и отговори с леден тон:
— Ако намеквате, че е имал друг любовник, жестоко се лъжете. Ние си бяхме верни.
— Кой притежава този апартамент?
Лицето на русокосия се изопна.
— Купен е от Фиту, но преди десет години той прехвърли половината на мое име.
„А сега принадлежи само на теб“ — помисли си Ив и продължи разпита:
— Предполагам, че господин Фитухю е бил доста състоятелен. Знаете ли кой е наследникът му?
— Завещал е всичко на мен, с изключение на известни суми за благотворителни цели. Нима мислите, че съм го убил, за да наследя парите му? — Гласът му издаваше раздразнение, но не и страх. — Кой ви дава право да нахлувате в дома ми в такъв печален момент и да ми задавате нелепите си въпроси?
— Трябва да науча всичко, господин Фокс. Реших, че ще предпочетете да ви разпитам тук, отколкото в полицейския участък. Знаете ли дали приятелят ви е колекционирал ножове?
— Не. — Той примигна, сетне пребледня като платно. — Но аз притежавам голяма колекция от старинни ножове. Регистрирана е — побърза да добави.