Времената се менят
- Автор: Робертс Нора
- Серия: Time and Again #2
- Год: 1989
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ана Петкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Времената се менят». Краткое содержание книги:
Ботушите й се напълниха със сняг, ала все пак успя да стигне до хранилките и ги напълни с трохи и зрънца. Затаи дъх и се остави на поривите на бушуващата стихия. Не виждаше и не усещаше нищо, освен нейната сила и ярост. Бе величествена.
Едва сега раздразнението я напусна. Черните мисли си отидоха. Застанала под ударите на вятъра и мокрия сняг, тя изведнъж почувства онова спокойствие и вълнение, които успяваше да намери само в гората.
Съни рядко оставаше по-дълго в планината. Бързо й омръзваше и тя хукваше обратно към хората и шумния град. Но в момента имаше нужда точно от това. Независимо дали бе снежна зимна виелица, или гръмотевична буря през лятото. Да се изправи срещу нея и да усети цялата й тайнствена мощ.
Когато в града паднеше обилен сняг, бързо го почистваха. Ала планината бе търпелива. Тя винаги изчакваше слънцето и пролетта. Докато стоеше под сипещия се сняг, а вятърът я обвиваше в прегръдките си като див и страстен любовник, Съни копнееше да вземе частица от това усещане и да го запази завинаги.
Джейкъб я наблюдаваше от прозореца. На фона на снежната виелица тя приличаше на езическа зимна богиня. Стоеше гордо изправена, без шапка и с разкопчано палто, неподвижна, безмълвна и спокойна, докато в същото време снегът покриваше косата й. И се усмихваше. Студът оцвети страните й. Сега бе повече от красива. Изглеждаше недосегаема. Непобедима.
Докато я гледаше, той с учудване осъзна, че сега я желаеше много повече, отколкото когато я бе държал, изгаряща от страст, в ръцете си.
В следващия миг Съни вдигна глава към него, като че бе усетила погледа му. През снежната пелена очите им се срещнаха. Ръцете му се свиха в юмруци, в стомаха му заседна огромна буца. Тя вече не се усмихваше. Въпреки разстоянието, Джейкъб усети силата на нейното привличане и коленете му се подкосиха.
Ако в този миг имаше възможност да протегне ръка и да я стигне, непременно щеше да я обладае, независимо от последствията. В този поглед в едно цяло се бяха слели минало, настояще и бъдеще. А той видя своето предопределение.
В следващия миг Съни се размърда и изтръска снега от косата си. Магията изчезна. Джейкъб си напомни, че тя бе само жена, при това доста глупава, за да излезе навън в такава буря. Нямаше да се поддаде на влиянието й.
Все пак мина доста време, откакто я беше чул да влиза, преди да се накани да слезе на долния етаж.
Съни спеше на диванчето, а при краката й и на пода бяха струпани книги. Беше се завила с една от изящните ръчно плетени завивки. Спеше дълбоко въпреки музиката, гърмяща от стереоуредбата. В огнището бумтеше силен огън.
Сега вече не изглеждаше непобедима, а по-скоро обезоръжаващо уязвима. Сигурно беше глупаво от негова страна да забелязва колко бяха дълги миглите, спуснати върху бузите й. Колко бе нежна устата й, отпусната в съня. И как на светлината на огъня сияеше косата й, разбъркана от вятъра.
Но това бяха само физически качества, а в неговото време външността можеше лесно и безопасно да се промени. Животът определено бе по-приятен, когато видиш срещу себе си една хубава жена. Ала това беше повърхностна красота. И напълно изкуствена. Въпреки това той дълго време не можа да откъсне поглед от нея.
Тя се пробуди внезапно, когато музиката спря. Неочаквано настъпилата тишина я накара да подскочи насън с широко отворени очи. На устните й застинаха проклятия. Без чувство на ориентация, объркана и раздразнителна както винаги, когато се събуждаше, Съни се огледа из полутъмната стая. Огънят почти бе изгаснал и не осигуряваше достатъчно светлина. Имаше чувството, че не бе спала много, но вече падаше нощта. А плюс това, досети се тя в просъница, беше се повредил и електрическият генератор.
Въздъхна, стана и пипнешком започна да търси кибрит. Тъкмо го намери и с кибритената кутийка в едната си ръка и със свещта в другата, Съни се обърна и се блъсна в Джейкъб.
Изпищя, а той я хвана за раменете, за да не падне, и я успокои.
— Аз съм.
— Досетих се кой е — озъби се тя, ядосана, че се бе уплашила от него. — Какво правиш тук?
— Кога по-точно? Преди или след като изгасна тока?
Светлината на огъня се оказа напълно достатъчна, за да забележи ехидната му усмивка, ала Съни реши да не се заяжда.
— От бурята е — обясни.
— Как така от бурята? — Мускулите под пръстите му се стегнаха. Ужасно му се искаше да я докосне под ръкава на пуловера и да усети кожата й.
— Генераторът се е повредил.
Не я пусна. Заповяда си да свали ръце от нея, но ръцете му отказаха да се подчинят.