След полунощ
- Автор: Медейрос Тереза
- Серия: kane #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «След полунощ». Краткое содержание книги:
В изисканото общество се носи слухът, че тайнственият виконт Тревелиън всъщност произхождал от стар вампирски род!
Карълайн e убедена, че става дума за смешно суеверие, докато самата тя не попада по време на една съдбовна среднощна вечеря в мрежата на омагьосващия Ейдриън Кейн…
Съзнавайки, че все пак трябва да опита, Каролайн отвори уста, за да нададе отчаян вик, когато попадна в ръцете на трети мъж. Силна ръка обхвана рамото й, върховете на пръстите докоснаха изтръпналите гърди.
— Съжалявам, че трябва да ви разочаровам, момчета — изрече дълбок, леко дрезгав глас. — Но тази нощ не само вълците са тръгнали на лов.
6
Каролайн усети как от облекчение й се зави свят. Чувстваше се сигурно и уютно в ухаещата на сандалово дърво и лавър прегръдка на Ейдриън Кейн. Беше заявила, че не е от типа жени, които припадат при най-малкото вълнение в мъжките обятия, но неговата непоколебима сила изведнъж направи тази представа странно привлекателна. Особено когато се сблъска пряко с властната му самоувереност. Не можеше да се отърве от впечатлението, че той принадлежи към типа мъже, които знаят много добре какво да правят с жената, попаднала случайно в обятията им.
— Кой, по дяволите, сте вие? — попита сърдито светлокосият младеж и ухилената му физиономия се смени с обидено смръщване на челото.
Гласът на Кейн прозвуча съвсем спокойно, почти приятелски.
— Аз съм онзи, който си хапва големи зли вълци и не оставя от тях нищо освен няколко кокалчета.
Момчето хвърли несигурен поглед към тъмнокосия си спътник. Той излезе напред и двамата опряха рамене, за да си дадат опора.
— В тази прекрасна пролетна нощ сме тръгнали да си потърсим малко забавление — обясни тъмнокосият и свали шапка. — Не искаме да се караме с вас, сър.
— Ако казвате истината, предлагам двамата с приятелчето ви да се махате оттук и да забравите, че някога сте минавали по тази алея.
— Това е несправедливо! — извика русият и се изпъчи с глупавата дързост на младостта. — Ние я намерихме първи. Тя е наша!
Преди Каролайн да отвори уста, Кейн отсече властно:
— Вече не. Сега принадлежи на мен.
Това собственическо заявление, произнесено с непоколебима убеденост, накара Каролайн да потрепери. Хватката му стана поздрава, сякаш за да й покаже, че е усетил трепването й.
— Можете да я имате след нас, ако желаете — включи се в пазарлъка тъмнокосият момък, който очевидно планираше дипломатическа кариера във външното министерство. — Ние двамата знаем как трябва да се отнасяме към хубава млада дама. — Той прокара език по устните си и измери Каролайн с дързък поглед. — Отначало може би ще моли за милост, но когато свършим с нея, ще иска още.
Тялото на Кейн се напрегна, сякаш се готвеше за скок. Ала гласът му прозвуча все така спокойно:
— Не, благодаря. Винаги съм имал предпочитание към прясно месо.
Отблъсната от съзнателната му грубост, Каролайн се скова. Опита се да се обърне, за да го погледне в лицето, но той го предотврати с безмилостна хватка.
— Това са глупости — заяви светлокосият. — Ние сме двама, а той е сам. Аз казвам да си я върнем.
Когато двамата си размениха многозначителни погледи, Кейн прошепна в ухото й:
— Извинете ме, мила моя. Няма да трае дълго. — И меко, но решително я бутна настрана.
Оказа се напълно прав. Двамата младежи се хвърлиха дружно върху него, но само след секунди вече лежаха на земята и стенеха. От обсипания с лунички нос на русия капеше кръв. Другият изплю един избит зъб, а спуканата му устна се подуваше със застрашителна бързина.
Кейн застана в средата на алеята и завъртя елегантно бастуна си. На челото му нямаше нито една капчица пот.
Направи крачка към нападателите и двамата младежи моментално запълзяха назад на задните си части като изхвърлени на сушата раци.
— Следващия път, когато ви се доще да ловувате, ви предлагам да си купите хубави кучета и да станете членове на някой клуб за лов на лисици. В противен случай скоро ще намерите собствените си кожи като трофеи на стената в кабинета ми.
Макар че го пронизваха с унищожителни погледи, младежите се надигнаха с мъка и се запрепъваха между дърветата, ругаейки тихо под нос.
Кейн се обърна към Каролайн. Макар че по лицето му не трепваше нито мускулче, намеренията му бяха ясни.
Беше свършил с момчетата. Сега идваше нейният ред.
Тя намести маската си и въпреки уверенията на здравия разум си позволи да се надява, че той не я е познал.
— Много ви благодаря, сър. Рицарската ви постъпка ме спаси.
— О, така ли?
Обезпокоена от неразгадаемото му изражение, тя заотстъпва бавно назад.
— Не знам какво щях да правя, ако не се бяхте появили в точния момент.