Пирамиди
- Автор: Пратчетт Теренс Дэвид Джон
- Серия: Светът на диска #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Татяна Костадинова-Минковска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пирамиди». Краткое содержание книги:
Освен това ти се налага да се справяш с разни наемни убийци, сфинксове, огромни дървени коне, безумни висши жреци, философи, свещени крокодили, богове, маршируващи мумии, строители на пирамиди, които все гледат да те изпързалят, а и с Хат, Лешоглавия бог на неочакваните гости.
А всъщност мечтаеш да направиш нещо за младите хора и за градовете на живите в своята страна.
— Трябва да го върнем в Гилдията и право в лазар…
Той спря. Зад тях се чу особено шумолене. Хлябовете леко подскачаха в тавите. Един-два паднаха на пода от вибрациите, където се завъртяха около оста си подобно на преобърнати бръмбари.
После препечените им корички се разпукаха като черупки на яйца и от тях покълнаха стотици зелени стъбълца.
Само за няколко секунди тавите се бяха превърнали в развълнувани гъсти посеви от млада пшеница, а класовете им започваха да се наливат и да клюмват от тежестта си. През тях вървяха Чидър и Артур с безизразни лица и здраво придържаха Тепик помежду си.
— Той ли прави всичко това?
— Имам чувството, че…
Артур погледна назад, в случай че гневни хлебари са наизлезли и съзрели агресивното пълнозърнесто производство, и така внезапно спря, че останалите двама се завъртяха около него подобно на кормило.
Замислено се загледаха по улицата.
— Не е нещо, което можеш да видиш всеки ден — най-сетне отрони Чидър.
— Имаш предвид, че поникват трева и други неща навсякъде, където му стъпи кракът?
— Да.
Погледите им се срещнаха. Едновременно сведоха очи към обувките на Тепик. Вече беше до глезен в зеленина, която неотклонно разпукваше вековния калдъръм.
Без да отронят и дума, те сграбчиха лактите му и го повдигнаха във въздуха.
— В лазарета — каза Артур.
— В лазарета — съгласи се Чвдър.
Но и двамата знаеха, дори още тогава, че няма да му се размине само с горещ компрес.
Докторьт се облегна назад.
— Доста ясно — произнесе се, като мислеше припряно. — Случай на mortis portalis tackulatum с усложнения.
— Какво значи това? — попита Чидър.
— На езика на неспециалиста — докторът подсмръкна — той е мъртъв и студен.
— Какви са усложненията?
Докторът им хвърли уклончив поглед.
— Все още диша. Ето, пулсът му е оживен, а има температура колкото да пържиш яйца.
Той се поколеба, съзнавайки, че вероятно е прекалено ясно и добре разбираемо. Медицината беше ново изкуство на Диска и доникъде нямаше да я докара, ако хората можеха да го разбират.
— Pyrocerebrum ouerf culinaire — произнесе, след обработка на ум.
— Ами какво можете да направите по този въпрос? — попита Артур.
— Нищо. Мъртъв е. Всички медицински изследвания го доказват. Така че, ъ-ъ-ъ… погребете го, дръжте го на хубаво и хладнo място и му кажете да дойде при мен следващата седмица. По възможност на дневна светлина.
— Но той още диша!
— Това са само рефлекторни дейности, които лесно могат да заблудят неспециалиста — надуто обясни докторът.
Чидър въздъхна. Подозираше, че Гилдията, която в края на краищата имаше несравним опит с остри ножове и сложни органични съединения, се справяше много по-добре от лекарите при елементарната диагностика. Гилдията може и да убиваше хората, но поне не очакваше от тях да са й благодарни за това.
Тепик отвори очи.
— Трябва да си отида вкъщи.
— Мъртъв, а? — отбеляза Чидър. Лекарят беше гордост за професията си:
— Не е необичайно за един труп да произвежда смущаващи звуци след смъртта си — доблестно заяви той, — които разстройват роднините и…
Тепик се изправи в седнало положение и се изпъна.
— Освен това мускулните спазми на вкочанясващото се тяло могат при определени обстоятелства… — започна докторът, но вече беше обезсърчен. Хрумна му една идея:
— Това е рядко и загадъчно заболяване, което върлува в момента. Причинява се от… от… от нещо толкова мъничко, че по никакъв начин не може да се засече — приключи със самодоволна усмивка.
Свеж номер. Ще трябва да го запомни.
— Много благодарим — каза Чидър, отвори вратата и го изведе навън. — Следващия път, когато се чувстваме наистина добре, със сигурност ще Ви повикаме.
— Вероятно това е чируз — предположи лекарят, докато внимателно, но решително го изтласкваха навън от стаята. — Пипнал е чируз, сега много върлуват…
Вратата се затръшна.
Тепик провисна краката си отстрани на леглото и хвана главата си с ръце.
— Трябва да си ида вкъщи — повтори той.
— Защо? — попита Артур.
— Не знам. Царството ме желае.
— Там изглежда доста лошо се отнасят с тебе… — започна Артур.
Тепик размаха ръце, за да го накара да спре.
— Вижте, моля ви, не искам никой да ми изтъква разумни доводи. Не искам никой да ме съветва, че трябва да си почина. Всичко това няма значение. Ще се върна в царството възможно най-бързо. Не е въпрос на трябва, разбирате, нали. Ще го направя. А вие можете да ми помогнете. Чиди…
— Как?
— Баща ти има един изключително бърз плавателен съд, който използва за контрабанда — решително заяви Тепик. — Ще ми го заеме срещу благоприятна отплата под формата на бъдещи възможности за търговия. Ако потеглим след час, времето ще е предостатъчно.