Следа

— А защо толкова настояваше? — не пропусна да го попита, въпреки че задаваше този въпрос всяка сутрин от пристигането си насам.

— Нали сега се чувстваш по-добре, Хенри?

— Тя кимна, наблюдавайки го втренчено като кобра.

— Дребните неща са много важни. Хранене, сън, поддържане на лична хигиена, физически упражнения. Всичко това помага за възстановяването на контрола…

— Чух, че говориш с някого — подхвърли тя.

— Това е проблем — отвърна Бентън, заковал очите си над очилата в нейните. Адвокатският бележник отново беше в скута му, но в него вече имаше повече думи: „черно ферари, без разрешение, вероятно е била проследена от лагера и точката на контакт е черното ферари…“

— Личните разговори трябва да си останат лични — продължи той. — Следователно трябва да си припомним нашето първоначално споразумение, Хенри. Какво беше то?

Жената свали чехлите си и ги пусна на килима. Деликатните й боси крака останаха на седалката. Наведе се напред да ги разгледа и червената роба лекичко се разтвори.

— Не знам.

Почти шепнеше, главата й леко се поклати.

— Знам, че го помниш, Хенри. — Бентън умишлено я наричаше по име често, просто за дай напомни коя е, да персонифицира това, което е било лишено от персонификация и отчасти безвъзвратно загубено. — Нашето споразумение изискваше уважение, помниш ли?

Тя се наведе още повече, хвана един от нелакираните си нокти и се втренчи в него. Робата се разтвори и голотата на тялото й му се предложи в пълния си блясък.

— Част от това уважение се съдържа и в правото на лично уединение, на свян — спокойно каза той. — За границите сме говорили много. Прогонването на свяна означава прекосяване на границите.

Свободната й ръка се плъзна по гърдите и придърпа реверите на робата, докато другата продължаваше да опипва пръстите на крака.

— Току-що се събудих — промълви тя, сякаш за да оправдае ексхибиционистичното си поведение.

— Благодаря, Хенри. — За нея беше много важно да разбере и повярва, че Бентън не я желае сексуално, дори и дълбоко във въображението си. — Но ти не си станала току-що. Когато се събуди, ти дойде тук и двамата си поговорихме. А едва след това отиде да вземеш душ.

— Името ми не е Хенри — рече тя.

— Как искаш да те наричам?

— Никак.

— Имаш две имена — погледна я той. — С едното си била кръстена при раждането, а другото е артистичният псевдоним, който продължаваш да използваш.

— В такъв случай съм Хенри — съгласи се тя и сведе очи към босите си крака.

— И аз те наричам така.

Тя кимна, без да отделя очи от пръстите на краката си.

— А нея как наричаш?

Бентън знаеше кого има предвид, но не отговори.

— Ти спиш с нея. Луси ми разказа всичко. — Ударението беше поставено върху думата всичко.

Прониза го гняв, но успя да го скрие. Луси не би й разказала всичко за отношенията му със Скарпета. Внимавай, предупреди се той. Това са машинациите на Хенри, тя отново пробва здравината на границата между тях. Всъщност, направо я атакува…