Гибелен грях

Пред лечебницата на църквата „Света Богородица от Ронсевал“, близо до село Чаринг, Корбет се полюбува на прекрасния резбован кръст, който неговият височайш господар беше издигнал в памет на своята многообичана съпруга Елинор22. По-нататък по пътя завиха и съгледаха пред себе си кулите, фронтоните и богатата каменна украса на Уестминстърското абатство и дворец. През малка странична порта в северната стена влязоха в земите на краля, абатството се извисяваше от дясната им страна, а наблизо беше църквата „Сейнт Маргарет“ — вклинена между градините на абатството и тези на двореца — красива, въпреки ръждясалата бесилка насреща им, която хвърляше сянка и върху великолепието на абатството, и на двореца. Зидарите — които бяха прекъснали работа, щом надниците им от хазната бяха секнали — я бяха сковали надве-натри.

Кейд посочи на север, към другата страна на абатството.

— Ей там — каза той, — сред малка овощна градина ще откриете развалините от къщата на отец Бенедикт, а — махна с ръка — зад църквата на абатството е катедралният съвет, където се събират „Сестрите на света Марта“. Да идем ли първо там?

Корбет поклати глава.

— Не. Първо ще посетим двореца и ще се видим с иконома, възможно е той да ни каже нещо повече.

Кейд се намръщи.

— Управителят е Уилям Сенч. Обикновено е пиян и не е в състояние да ти каже ден ли е или нощ. Знаеш как е, сър Хю, щом котката я няма, мишките танцуват.

Въведоха конете си в двора на двореца. От няколко години кралят не беше идвал в двореца си и личаха следите на запустението: из двора растяха бурени, капаците на прозорците бяха затворени, вратите залостени, конюшните празни, а цветята в лехите прораснали. Някакво куче изтича и залая насреща им настръхнало, накрая Ранулф прогони мелеза. Близо до хазната, която гледаше към прорасналите градини покрай реката, откриха намръщен слуга и го изпратиха да потърси Уилям Сенч. Същият изникна на най-горното от стъпалата, които водеха към църквата „Сейнт Стивън“ и Корбет изруга полугласно. Видът на Уилям Сенч отговаряше точно на същността му — роден и завършен пияница. Имаше изпъкнали и изцъклени като на риба очи, ъгълчетата на устата му висяха като да цивреше, а носът му аленееше. Беше много грозен мъж с рядка коса и изпъкнало чело. Вече беше надигнал чашката, но щом разбра кой е Корбет, се опита да си придаде смел вид — отговорите му бяха кратки и груби, но продължаваше да гледа встрани, сякаш му се щеше да се скатае някъде.